Липсата на състрадание и милосърдие е причина за духовната и материална криза, в която сме сега

| 03.05.2014

Есе от Галя Герганова-Стоянова - участник в конкурса на тема Милостинята като висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.

Галя Герганова-Стоянова е студент в четвърти курс по теология в Православен богословски факултет на Великотърновския  университет „Св.св.Кирил и Методий”.  Родена е през 1961 г в гр. Ловеч. Завършва средно специално икономическо образование през 1980 г. От 1989 г. е  уредник в Художествена галерия Ловеч. Художник е и работи в областта на живописта. Има 14 самостоятелни изложби в страната, участва редовно в национални изложби и пленери. Носител е на Награда за изобразително изкуство за 2011 г. на „Ротари-клуб”.

* * *

Безусловно милостиня и състраданието съпътстват човека през целия му живот. Но, като че ли все по-трудно се вглеждаме в лицето на другия, все по-трудно усещаме чуждата болка, все по-малко искаме да се товарим с проблемите и нуждите на  хората около нас. Ние се страхуваме да видим човека в неговото страдание, и да чуем вика в душата му. И затова се затваряме, ставаме все по-тясно мислещи, пленници на своята затвореност.
Познаването на човешката цивилизация  води до логичния извод, че груповото мислене и шаблона винаги е било в разрез с индивида, с уникалността на човека. Днес се намираме в ситуация на свръх информираност и взаимно изключващи се послания . Средният човек от нашето време няма идеи, той има инстинкти, афекти, фобии.

Винаги съм се питала, възможно ли е развитието на човешкото общество, стремежът към техническо усъвършенстване  и материален просперитет да заличават постепенно тези изконни християнски добродетели, каквито са милостинята и състраданието към ближния.
Милостинята е добродетел, която ни кара да не гледаме на страстите на ближния, на неговите грехове, а да обичаме и признаваме неговата святост. Защото ние  не сме свети сами по себе си, а само в Тялото на Църквата, която е Тялото Христово.

Хората, които ни обграждат са и не престават да бъдат образ Божи, икони на Бог, членове на Тялото Христово.
Затова трябва да бъдем милосърдни и състрадателни към своите ближни, защото милостинята е вкусване на Божията любов.
В днешно време значението на доброто, което ни заобикаля и проявите на добродетели, не заемат нужното важно място в живота на човека, омаловажават се.
Осмиват се изконни християнски ценности: Църква, вяра, семейство, морал.
Обществото се е устремило към постигане с всички средства на материално благополучие и просперитет. Във всяка финансова криза богатите стават още по-богати,а бедните още по-бедни. Богатството само по себе си не е нищо лошо, стига да се използва разумно, като поверено от Бога, за да се помага на тези, които нямат и са в нужда. Какъв е смисълът да се трупат материални богатства, ако няма с кого да се споделят тук и сега в земния живот ?
,,Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат , защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” / Мат. 16:26 /

Липсата на състрадание и милосърдие  е причина за духовната  и материална криза,  в която сме сега.
Да помогнеш на страдащ и нуждаещ се човек, значи да помогнеш на Христос, защото всички ние сме образ Божи и християнството е религия на любовта.
Да виждаме във всеки просяк Христос е благодат, нещо към което трябва да се стремим.

Св.Йоан Златоуст казва да помагаме на тези, които искат сами да си помогнат , а на тези,  които не искат , да помогнем така, че да ги мотивираме да си помогнат.
Важен е и малкия жест, и малката милост оказана от сърце, дори да е само едно изслушване.
Господ Иисус Христос е предал на своите апостоли учението не за личното, индивидуалното спасение, а им е дал нова заповед : ,,….Да любите един другиго…” И е добавил: ,,…По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си..” / Йоан 13:35 /

Като обичаме Христос, ние обичаме всички, които са в Него. Затова даването на милостиня има смисъл и е важно за нас, защото независимо дали захранва егоистично, или чисти съвестта на дарителя, то със сигурност помага на нуждаещите се. Независимо дали просенето на милостиня е само по себе си икономически, социален или личен фактор , даването на милостиня днес често се определя като подаяние. По този начин не рядко милостинята се възприема като унизителна.
Но кой смята, че е унизителна ? Този, който дава или този, който я получава ?

Милостинята преди всичко означава състрадание. А това е присъщо на всеки християнин. Състраданието не е унижение. То се свързва с недоимъка на нуждаещия се и с излишъка на даващия
,,Томува, който ти проси давай, и не отвръщай глава от оногова, който ти иска назаем” / Мат. 5:42 /
Евангелистът  Матей употребява думата не ,,дава” , а  ,,прави”:
,, Кога правиш милостиня……”

Някой прави милостиня, за да се избави от бъдещо наказание и мъчение. Той дава не на полза душата си, но знае, че ще бъде помилван.
,, Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани..” / Мат. 5:7 /
Такъв човек дава милостиня заради Бога, но той не е такъв, какъвто го иска Бог, защото се намира, както казва св. Василий Велики : ,,В положение на раб, а рабът изпълнява волята на своя господар не доброволно, а поради страх от наказание. Това е милостиня за избавяне от мъчения.”
Други дават милостиня, за да получат награда, признание, но и те не са такива, каквито ги иска Бог.
,,Такъв човек се намира в положение на син, който изпълнява волята на господаря си, за да получи от него заплата, печалба. Тази милостиня е , за да придобие награда от Бога.”

Трябва да правим милостиня, да правим добро, заради самото добро, което е заложено в човека. Милостинята трябва да е според силите и възможностите на човека. Да бъде посилна, а не непосилна. Добродетелите и радостта от жертвата не са природна даденост на характера. Те са способност,  на която се учим. Главното препятствие, което стои на пътя на възпитанието на сърцето, нова е нашият страх от страдание, от душевна болка, от духовна трагедия.
Да даваме така, като че ли самите ние получаваме. Това е разумна милостиня.

Днес в обществото и средствата за масова информация често присъстват мероприятия за събиране на помощи и средства за пострадали и нуждаещи се, които имат изцяло кампаниен характер. Показателен пример е и приютяването на изоставени деца в така наречените ,,нормални” семейства само по празници. Но защо само тогава да сме хора? Та това е подигравка с крехката психика на тези деца, които на другия ден се сблъскват със същата окаяна тяхна среда, правят паралел с видяното и се чувстват отхвърлени от обществото. Това не е милосърдие, а лицемерие.  Добрите намерения на тези акции са придружени със шумна реклама и статистика .

Смятам, че е дълг на всеки християнин да проявява милосърдие, и затова участвам всяка година в благотворителен бал, на който давам свое произведение и средствата събрани от търга за него, отиват за деца сираци. Но аз самата вече не присъствам лично, защото нямам нужда от аплодисменти, не желая да гледам демонстрацията на скъпи тоалети и показност. Тези балове, въпреки добрите си намерения, се превръщат в състезание кой е по-богат. Добре е, че децата не виждат всичко това. В медиите има много такива примери за кампанийни акции за събиране на средства за нуждаещи се. Разгласява се колко е събраното, кому е дадено, кой се е представил най-добре. Това е лицемерна милостиня. За лицемерите  тя ще е приоритет, само, ако е оценена, обсъдена, протоколирана и шумно разгласена. Тук не се усеща състраданието,  има очаквано внимание, уважение, преклонение.
Всяка проява на състрадание, всяко добро, днес се превръща в новина, в сензация.

Милостинята трябва да се прави без шум и без да засяга достойнството на нуждаещите се като се разгласяват техните нужди и потребности.
,, Гледайте да не проявявате  своята праведност пред човеците, за да видят , инак няма да имате награда при Небесния ваш Отец…..
 И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда….
 А ти като правиш милостиня , нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом : и твоят Отец, Който вижда в скришното, ще ти въздаде наяве.,,
/ Мат. 6 : 1-4 /

Бедните, които получават милостиня, също трябва да правят милостиня. Никой не бива да казва: ,, Аз съм беден, какво да дам?”
,,Защото, ако не можеш да дадеш толкова, колкото дават ония богати, когато дават своите дарове в съкровищницата, то дай две лепти, подобно на бедната вдовица и Бог ще приеме от тебе по-добре, отколкото даровете на богатите”
/Мат. 12-42 /

Когато човек е прекалено беден материално, може да прави милостиня към немощен ближен и чрез словото и той да бъде утешен. Когато не може да се окаже милосърдие на тялото, може да се даде на душата. Защото, когато бедните дават от нямането си, всъщност те дават най-много, а другите по-богатите дават от излишъка си.

Милостинята не е само цел, тя е и средство. В миналото, когато един монах е тръгвал на мисия да разпространява Божието слово, той се е отказвал от имущество и всичко материално и е разчитал на милостинята по пътя, за да изпълни своята благородна мисия.

В днешно време подобен пример е достойният дядо Добри, който събира милостиня край храма ,,Св.Александър Невски”. Събраното той дарява на Църквата. Ако се вгледаме в лицето на този човек, няма да видим мъдростта на книгите, но ще видим мъдростта на християнския живот в едно изречение: Да бъдем добри към ближните, да сме милостиви и  да се осланяме на Бог. Тази милостиня е средство за постигане на високоблагородната му кауза,  достойна за уважение с примера си.
Разслоението в днешното общество е голямо и хората в нужда стават все повече. Много от тях са обект на социални грижи, но социалната дейност е противоположна на християнската любов, защото предмета на любов на социалния деец не е личността , а човека като абстрактна единица от абстрактното човечество.

А християнинът обича човека като личност, защото той е образ Божи.Тази милосърдна любов поражда проницателност да се разбере какво става в душата на другия човек.
Християнството не полага грижи за някакво неясно, загадъчно бъдеще. Вниманието е насочено към сегашния момент, когато човешката личност се нуждае от любов, и тази любов отива отвъд пределите на земния живот, защото нейната движеща сила и цел е Бог.
Ние знаем, че всеки християнин се нуждае от тази любов. Дори и тези, които са се потопили в най-големите грехове. Защото и разбойникът до разпнатия Христос, който се е разкаял за деянията си, е бил спасен.

Днес ролята на енориите е основополагаща, когато става дума за дейности свързани с подпомагане на нуждаещи се християни. В повечето енории има утвърдени традиции  да се работи не само за материалното подпомагане на тези хора, но и за тяхното духовно обгрижване. В моята енория наред с установената практика на неделното училище и кухнята за бедни, се полагат особено големи грижи за сираците и лишените от свобода. Тяхното приобщаване към християнската общност е необходимо и важно, но наред с това смятам, че трябва да се работи по- усърдно за изграждане на убеждението у тях, че те са достойни чеда Божи, и че те също могат да помагат на ближните си.
Те също могат да правят милостиня, до колкото позволява положението, в което се намират, чрез полезен труд, участие в мероприятия за събиране на помощи  и други прояви според възможностите им.

Знаем, че около нас има много болни и гладни хора, и те са такива, защото им е отказана тази лична християнска любов. Трябва да бъдем милостиви и да им дадем тази любов, защото ще бъдем съдени за това, дали сме поели тази отговорност, дали сме проявили тази любов или сме отказали да го направим.
Защото: ,,….Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.”  / Мат : 25-40 /
Да, ние сме различни, уникални личности.Но има нещо, което е универсален белег за човека- човешкото достойнство и християнските добродетели. Всеки има правото да бъде уважаван и обичан в своята уникалност и неповторимост.

Ако имаме този етос в себе си, другият го усеща и вкусва без думи, и чувства , че е ценен и може да се спаси. Това благоразположение, което усеща, че има към него, го издига и дърпа нагоре. Това му дава надежда, че за него има шанс да се промени и развие. То изцелява човека и го насърчава да направи това, което иска.
Състраданието е спътник в нашия живот и проявата на милосърдие е висша добродетел на всеки християнин. Само в светлината на Църквата можем да открием истината, защото Църквата е майчини обятия, които искат да спасят всеки, който иска да се спаси.
Църквата е единна и свята, защото Христос е нейната Глава и в нея действа Светия Дух. Там са  и тайнствата на Божествените енергии.
А Църквата днес има призванието да привързва  хуманистичните идеи към естествения им корен, за да дадат плод, за да бъде оцърковен, въцърковен всеки благотворителен жест на милосърдие. Църквата единствена е способна да извежда вътрешните измерения на тези жестове.
Милосърдието е сила и слабост, не може да се сложи в рамка. Но то може да направи живота на всеки нуждаещ се по-добър, по-поносим, може да осмисли съществуването на този, който прави милостиня от цялото си сърце, с ясното съзнание, че е това е призванието на всеки християнин.
Такъв е реалният смисъл на двете най-големи заповеди: ,,Любов към Бога и към ближния”.  /Мат. 22: 35-40 /
Този идеал е християнският отговор на всички съвременни проблеми в нашия живот

ИЗПОЛЗВАНА  ЛИТЕРАТУРА:
1.    Протодякон Г. Ибришимов- ,,Духовни бисери” - изд. ,,Православен кошер”-1992 г.
2.    Св.Йоан Златоуст - ,,За Църквата,богатството, бедността и живота” -,,Творения” т.4
3.    Св.Йоан Златоуст - ,,За мъчениците, съкрушението и милостинята” -,,Творения” - т.4
4.    Сайт  www.pravoslavieto.com/bible
5.    Сайт  www.milostiv.org

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: facebook.com/DobryDobrev -  Дядо Добри.