Описание: Националният конкурс „Дарителството и България“ кани творците да претворят в образи конкретни примери на дарителство или да предложат свой прочит на творене на добро днес, в настоящето. Това може да са абстрактни или фигуративни прочити, буквални или изпълнени със символи. Конкурсът е разделен на две основни категории: за фотографи (milostiv.org/photo-24) и за художници.
Краен срок за участие: 23 юни 2024 г.
Категории и награди
Може да участвате с живопис, графика, скулптура и илюстрация. Приемат се графични и живописни техники като маслени бои, акрил, акварел, молив, въглен, офорт, глина, керамика, смесена техника и др. Конкурсът се организира в 3 категории според възрастта на участниците.
Категория 1
Категория 2
Категория 3
Възраст
Деца между 7 и 12 години
Деца и младежи между 13 и 17 години
Възрастни над 18 години
Първа награда
150 лв.
150 лв.
900 лв.
Втора награда
100 лв.
100 лв.
600 лв.
Трета награда
50 лв.
50 лв.
300 лв.
В двете категории за деца каним младите творци да нарисуват примери за дарителство: хора, които помагат на другите, или как си представят добрината, правенето на добро, помощта към останалите хора; как си представят един град, село или друго място (плод на тяхното въображение), където хората си помагат взаимно, и т. н.
Как да кандидатствам
За да кандидатствате, моля, изпратете на имейл art.konkurs.2024@gmail.com
До 5 снимки на Ваши творби. Снимките трябва да са с добро качество, да не са размазани, и по възможност да не включват фон извън творбата, както и нейната рамка.
Кратка информация за себе си и Вашата работа (може да включите информация за образование, изложби, в които сте участвали, с какви техники работите и т. н.).
Кратък текст как творбите се свързат със зададената тема на конкурса.
Повече за темата на конкурса
Конкурсът е посветен на впечатляващата по мащабите си дарителска дейност след Освобождението на България. До 1944 г., когато всички фондове са закрити от комунистическата власт, общата стойност на даренията достига 4-5 милиарда лева (в днешна равностойност). В трите тома на Проф. Росица Стоянова - съставител на енциклопедия „Дарителството“ са разказани над хиляда и двеста истории за дарения в полза на обществото. По думите на съставителите, това са истории на хора, които „с далновидност и надежда са дарявали, за да видят своята мечта за по-добра България.“ Фондове, основани от отделни личности или семейства даряват за училища, читалища, болници, детски градини, университети, и т. н. из цялата страна. Най-известните примери са, разбира се, сградата на Софийския университет и Българска академия на науките. Но не само богати семейства даряват, напротив, има описани случаи на хора, които завещават единствената си къща за училище, или събират всичките си спестявания и ги даряват, за да изучат дете, и т. н., и т. н.
Глобализацията днес провокира изкуството да заеме позиция по отношение на националната ни идентичност. Дарителството след Освобождението ни дава една възможна, осъществена реалност като българи – да правим добро на другите според възможностите си. Но може ли да се създаде общество на тази основа? Последните десетилетия властват социални теории, които разбират обществото като изградено върху икономика и политика (както преди, така и след 1989 г.!). Културата и изкуството остават производни, т. е. в подчинено положение на икономиката и политиката - те нямат независим статут и допринасят или съответно пречат на определени насоки, зададени от икономиката и политиката. Една възможна алтернатива можем да потърсим в мащабната дарителска дейност на нашите предци – дейност, осъществена без политическа или друга централизирана намеса. Т. е. в основата на едно общество може да е помощта към другия. Гражданите на Следосвобожденска България са се самоорганизирали с ясната цел, че са необходими общи усилия за изграждането на общество, общи усилия за подготовката на бъдещите учители, лекари, учени, писатели, художници и т. н., общи усилия, за да се подпомогнат болните и страдащите. В тази възможна алтернатива, изкуството придобива съвсем различен статут и цел – то твори добро, твори красота, като не следва пропагандни модели, а се издига над тях в една човеколюбива и обединяваща цел – взаимопомощ.
23 юни - краен срок за приемане на творби по дигитален път
28 юли - уведомяване на участниците за резултата от първия кръг (променана от 12 юли)
Конкурсът се провежда изцяло благодарение на частни дарения и доброволния труд на екипа на Морската къща на изкуствата и Сдружение Милостив. С кандидатсването си в конкурса Вие декларирате, че организаторите имат право да използва снимки на творбите Ви с цел популяризиране на техни инициативи.
Резултати:
Категория 1
Категория 2
Категория 3
Възраст
Деца между 7 и 12 години
Деца и младежи между 13 и 17 години
Възрастни над 18 години
Първа награда
Виктор Лазаров, 10 г., "Дари ми обич"
Виктория Неделчева, 16 г., "Даровете на майка България"
Виолета Апостолова - Лети, "ЗаЕдно"
Втора награда
Нина Недялкова, 12 г., "Дядо Добри"
Калоян Вуков, 17 г., "Темата за благотворителността ме вълнува много. Уважавам и се пракланям пред хората, които дават макар и малко от своето на тези, които нямат. И това трябва да се прави с уважение към другия."
Йоан Попов, "В първата картина съм нарисувал трима благодетели, които са от различни епохи - Възраждане и следосвобожденска България. Около тях съм нарисувал сгради от гр. Сливен, които са дарени от различни фамилии и служат като културни и образователни центрове. Прибавих към тях и катедралната църква св. Димитър, както и ППМГ ,, Д. Чинтулов”, където работя, защото също са част от тази традиция да се помага и дарява, за просперитета на града в културната и духовната област. Другите три картини са с по-малки размери и две от тях представляват Галерия ,,Д. Добрович”, наричана още ,,Узуновата къща” , защото е дарена на града от рода Узунови. Третата представлява общината Сливен и часовникова кула, която е най-високата в България. И за тази сграда има сведения, че е издигната чрез дарения и благотворителен труд."
Трета награда
Дария Йорданова, 7 г., "Нарисувах моите добри съседи. Мама казва, че ако правиш по една добрина на ден, ще ти се върне двойно. Аз нарисувах съседката леля Кати и мъжа и докато помагат на съседката баба Ели с покупките. Казаха и че е топло и са напазарували вместо нея, но са забрвили плодове, обаче синът им Емо ги чу и извади ябълка от раничката си и я подаде на баба Ели. Това беше много мила постъпка, а майката и бащата на Емо му обещаха за награда сладолед."
Фатме Хасан, 17 г.
Мария Даскалова, "През последните години се специализарах в арт терапията и се занимавам с развитието на личността на децата чрез творчеството. С картините които създавам организирвам благотворителни изложби из цяла България в подкрепа на деца таланти."
Снимки на творбите може да видите и на следния адрес - seaarthouse.com