Добротворчество - Минка: Достойно е да оставиш следи от обич в сърцето на някого чрез своята вяра
| 24.08.2023
Следният текст е мотивационно писмо на бъдещата първокурсничка Минка, с което
кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество"
2023. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратила и
документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението
си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение,
желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за
следването на някого от младежите, може да види как би могъл да го
направи оттук - http://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2023
Казвам се Минка, но голяма част от моите приятели ме наричат Мони. Това име идва от моето приемно семейство. Те се обръщаха с много обич така към мен. С времето това остана като един от многото специални и мили спомени, свързани с тях.
Когато бях на 13 години целият ми сигурен свят се срути на хиляди малки парченца. Бях се събудила изгубила всичко - дом, семейство, приятели. Мисълта, че никога повече няма да видя хората, които ми подариха едно незабравимо детство ме убиваше. Давех се в собствените си сълзи.Деня, в който ги изгубих беше същия, в който намразих всичко и всички. Започнах да се бунтувам, отказвах да приема реалността и факта, че трябва да се боря сама срещу цял едн свят. Съвсем по детски исках да предпазя душата си, която като наранено и безпомощно птиче отказваше да лети.
За щастие на време осъзнах, че бунтарството не е моят път.
Онова, което успя да ме излекува тогава, когато никой и нищо не можеше беше писането на стихове. Съвсем непринудено написах първия си стих в един час по музика. Кръстих го,, Свят без любов". Усещането, което изпитах след написването му беше точно онова усещане, което търсих толкова дълго време. От тогава започнах да пиша. Пишех всеки ден и по много. Зад всеки стих се криеше история, а зад всяка история се криеха много чувства и емоции, които откриваха утеха в листа хартия.
Бунтара в мен, обаче имаше нужда да бъде смирен и писането на стихове не можеха да му предоставят нужните обич, сигурност и подкрепа за които той копнееше.
За щастие в този период от моя живот се появиха много хора, които ме подкрепиха и ми припомниха, че имам криле и че съм родена да летя и да се развивам, а няма как да го правя, седейки на едно място. Един от тях е мой ментор и най-любим човек на света Валентина Стефанова.
Това е човекът, който без да ме познава ме прие в своето гнездо и сърце. Човекът, който целува всяка моя сълза и споделя с мен всеки труден и щастлив миг от живота ми. Човекът, който ми доказа, че когато обичаш някого оставаш в живота му независимо от обстоятелствата. Но най-вече човека, който роди любовта ми към психологията и най-съкровената ми мечта да бъда детски психолог.
Екипа на НПО,, Плюшено мече " са хората, които прегърнаха мечтите ми. Благодарение на тях имах възможността да издам своя самостоятелна стихосбирка и да се подготвя за кандидатстудентските изпити, осигурявайки ми частни уроци, семинари за личностно развитие, психилогическа и емоционална подкрепа и какво ли още не. Това са хората, които запалиха желанието ми да следвам във ВУЗ и стремежа ми за развитие.
Избрах да уча във ВУЗ, зашото получих възможност да се боря за едно по-добре бъдеще и имах нужната подкрепа до себе си.
Тези събития и хора ми помогнаха да науча един от най-важните си уроци - не е важно какво си преживял, защото миналото не е онова, което те определя. Важно е какво си избрал да направиш със себе си след случилото се. Човек е способен на много, когато има кой да вярва в него и му покаже, че е значим.
Родена съм на 4 април - международен ден на Психологията. Често казвам, че е съдбоносно решение, но истината е че избрах да следвам детска психология, защото децата са като цветята, когато ги поливаме с любов те растат и разцъфват. За съжаление не всяко дете, независимо дали има родители или не, има късмета да получава необходимите внимание и грижи, които заслужава. Детските психолози са хората, които прегръщат тяхната болка и с нежност почистват увехналите им листенца. С грижа, обич и търпение възвръщат техните усмивки и им помагат да се чувстват чути и разбрани. Децата имат много какво да кажат, а аз съм готова да ги изслушвам и да се потапям ежедневно в техния вълшебен свят. Някога аз бях едно от не малкото изоставени деца на България. Но това не е от значение, защото днес аз съм млад човек, който се бори за своето бъдеще и мечти и съм това, което съм, благодарение на хората, които са ме подкрепили.
Искам да бъда в отполза на обществото, а не да му тежа. Всеки ден живота ми предоставя безброй възможности за развитие и би било крайно глупаво от моя страна, ако не се възползвам от тях. Ще влагам до последния си дъх усилия за своите мечти до момента, в който те не се превърнат в реалност. Няма да се откажа, защото те са онова, което ме поддържат жива.
Вярвам, че всеки заслужава да бъде подкрепен, когато има нужда и че всяко живо същество трябва да изживява живота си по достоен начин. Преди всичко ние сме хора и сме родени, за да бъдем такива. Не мисля, че има нещо по-човешко и достойно от това да оставиш следи от обич в сърцето на някого чрез своята вяра, а той да изрази своята благодарност, показвайки с действията си, че подкрепата ти е имала смисъл.
Позволете ми да ви покажа, че има смисъл в това да прегърнеш мечтата на някого и да се бориш заедно с него!
English |
Присъединете се към нас
Kонкурс за изящни изкуства “Дарителството и България” 
Конкурс за фотография “Дарителството и България” 
Стипендия ''Добротворчество'' 2023/2024 - за младежи в неравностойно положение положение, желаещи да учат висше образование