Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Благотворително дружество в Стара Загора се грижи за сираци и възрастни

| 14.08.2014



На 3 март 1899 г., съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, видни жители на Стара Загора учредяват дружество под името „Добрий Самарянин”. Целта е да поддържат сиропиталище, старопитал (дом за стари хора) или други благотворителни заведения, като по този начин подпомагат материално и морално социално слаби хора, живеещи в града и окръга, „без разлика на вяра и народност”.

Към онзи момент това е единствената организация в страната, която се грижи за сираци и възрастни хора едновременно. Тя се отличава с религиозна и национална толерантност и с голям брой членове.

Начело на организацията застават две жени, изиграли важна роля в културно-просветния и обществен живот на града през Възраждането – Анастасия Тошева, обявена за почетна председателка, и Теофана Попова – учителка, общественичка и публицистка, избрана за председателка. Интелигентна, отворена към нови идеи, готова да помага на хората в беда до края на живота си, тя успява да провокира благотворителните нагласи на своите съграждани.

В настоятелството на организацията влизат хора с голям престиж в града. Сред тях са: - д-р Ст. Драгнев (касиер на старческия дом), Радка Илиева (съпруга на бивш окръжен управител и директор на Девическата гимназия), Васил Попов (лесовъд), Марийка Димчева (съпруга на политик и народен представител), архимандрит Йосиф (управляващ Старозагорската епархия), Мильо Касабов (издател, книжар, баща на Гео Милев) и др.

Сред членовете на дружеството имало учители, книжари, бакалин, търговци, много лекари, сред които се открояват имената на д-р К. Кожухаров и д-р Мария Х. Ангелова. В продължение на 17 години д-р Кожухаров е касиер на дружеството и безплатно лекува децата. Д-р Ангелова е подпредседател на дружеството и полага всеотдайни грижи за сиропиталището.

В началото, през 1900 г. се открива благотворителен дом с едно дете и двама възрастни хора, като в следващите години техният брой нараства. През 1934 г . са настанени вече 34 сираци и 8 стари, болни хора и инвалиди.

В приюта постъпват множество заявления за прием, но поради ограничените финансови възможности дружеството не може да поеме всички нуждаещи се. Според настоятелството „двата полюса в живота: детството и старостта еднакво са за съжаление, еднакво са предмет за милосърдие” и затова се грижи да осигури подслон и храна за децата и възрастните хора от региона.

В приюта за децата Дишпини Ангелова основава четирикласно училище, а нейният съпруг Атанас Ангелов осигурява 18 хил. лв. за издръжката на една учителка в сиропиталището. Настоятелството се грижи питомците им да посещават различни учебни заведения – например през учебната 1928/1930 осем деца учат в прогимназия, едно в Търговската гимназия, едно в Девическото педагогическо училище и трима в Професионалното училище „Пробуда”.

За събиране на средства за издръжката на сиропиталището се провеждат вечеринки, концерти, томболи, събират се дарения и хранителни продукти от по-активните членове. Подпомагано е от институции, особено общинските съвети от Старозагорски окръг – Казанлък, Сливен, Нова Загора и много селски общини и църковни настоятелства.

Дарения постъпват и от частни лица, като най-голям дарител е Т. Попова, която след смъртта на втория си син Васил Попов, завещава на дружеството семейния чифлик в с. Малко Кадиево - над 300 дка обработваема земя, ливади, добитък и инвентар на обща стойност 2 млн. лв. Имотът се управлява от ефория, съставена от най-влиятелните членове на дружеството, които се заемат безвъзмездно с осигуряване на продоволствието на двата дома.

За разлика от сираците, за нуждите на възрастните хора значително по-трудно се набирали необходимите средства. Размерът на даренията е неголям и недостатъчен, за да се построи дом за стари и недъгави хора. Изход от ситуацията намират авторитетни личности в града – през 1910 г. със съдействието на епископ Йосиф и с протекцията на старозагорски народни представители, 14-тото Общо народно събрание подарява на дружеството старата държавна болница, където се настанява сиропиталището.

През Балканските войни сградата е реквизирана за военна болница, по-късно с големи трудности отново е върната на дружеството и едва през 1931 г. там са настанени възрастните хора. Въпреки неудобствата и малките помещения в сградата, приети са 54 души, от които 19 жени и 35 мъже.

След войните „Добрий Самарянин” продължава следвания досега традиционен начин при издръжката на двата приюта – от собствени средства, от бюджета на градските общини, частни дарители и помощи в натура.

Дейността на дружеството е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г."
Издава: Българския дарителски форум

Източник: vesti.bg
Снимка: vesti.bg

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova