Текст на Владислава Вацова, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".
ДобротворчествоНека да бъдем добри! Ха-ха, да бъдем какви? И то в двайсет и първи век! Тая нещо се е притеснила. Май й хлопа дъската! Леле, попаднах на идиот! Ако призовете към доброта, под мазните усмивки на доста хора, биха се крили тези им размисли. Как разбрах ли? Не, не чет
Ученичка съм в 12 клас на Национална търговско - банкова гимназия, град София, където бях приета през учебната 2006/2007 година. В началото на 2006 година, поради това, че бяхме нарочени от съседи и социални служители, и майка ми беше с тежко здравословно състояние, ме настаниха в ДОВДЛРГ "Христо Ботев", и ни консвикуваха цялото имущество. В тази ситуация единствена моя опора остана училището, в което учех от първи клас. В тази тежка ситуация
Аз съм ученичка в 12 клас и уча в Търговска гимназия "Васил Априлов" гр.
Червен бряг. Това е последната и решаваща за мен година. Искам да
продължа своето образование в България. Избрах да следвам специалността
"Стратегическо и бизнес планиране". Смятам, че съм подходяща за тази
специалност, тъй като досегашните ми умения са ми дали възможност за
работа в екип и лесно бих се сработила с колеги. През това време мисля да изучавам но
Неминуемо в живота на всеки млад човек идва краят на безгрижието на училищното ежедневие и желанието му да продължи в университет. Тогава пред него изниква въпросът: „Има ли смисъл да уча висше образование?”.Аз искам да продължа образованието си и след средното. Ще ви дам няколко причини за това. Светът става все по-сложен и в много области знанията получени в училище не са достатъчни. Аз искам да бъда кон
Идеята ми да уча във ВУЗ беше продиктувана от това да получа по-висока квалификация с цел по-добра реализация. Знам, че имам потенциалът да се докажа като много добър студент и в последствие професионалист. А защо избрах специалността си? Сега ще ви разкажа.Родена съм в град Берковица и съм живяла там до десет годишна възраст. В града и до ден днешен се намира дом за деца, лишени от радителски грижи (ДДЛРГ) “Люба Тенева”. Аз често съм
„Пътнико, пътища няма. Пътища се правят с ходене!“Тази испанска поговорка е била честа тема на писмени работи в средното училище. Днес, припомняйки си я отново, откривам,че само преди година едва ли цялостно съм осъзнавала смисъла и значимостта на тези думи. Разбираме посланията на една книга тогава, когато сме натрупали достатъчно опит, за да разпознаем преживяванията си в тези на героите. По същия начин израстваме за посланията н
Казвам се Николай Койчев.Родом съм от малко градче във варненска област с името Провадия. На 18 години съм, студент в първи курс във Великотърновския университет „Св.Св. Кирил и Методий” със специалност История и чужд език. В моя случай, чуждият език е английски, тъй като още в гимназиалния си период успях да го усвоя достатъчно добре, за да го владея на ниво „Everyday English” и желая да го усвоя на дори по-високо ниво, което ще ми „отвори
Казвам се Мирослав Андонов ученик от 12 клас в ПГИ "Карл Маркс" - Смолян, спец. "Икономическа информация".През
учебната 2011-2012 г. загубих най-святото нещо в живота си - моята
майчица , моята дясна ръка. Живота беше несправедлив към нея и към мен.
След кратко боледуване си отиде един прекрасен за мен човек. Мама беше
доказал се дипломиран експерт - счетоводител с много опит в счетоводната
дейност. Тя ме научи да съм отговорен; спомогна
На теория всичко в живота е елементарно. Например, предстои ни важно събитие, на което трябва да се представим добре... Следователно от нас се изисква единствено да бъдем любезни и да владеем добре куртоазията. Но в следващия момент идват допълненията, за да създадем по-добро впечатление се обличаме добре, грижим се за външния си вид и разбира се спазваме писаните закони за добро възпитание. Подобно е и при мен. Аз съм подобие на п
English |
Присъединете се към нас
Стипендия ''Добротворчество'' 2024/2025 - за младежи в неравностойно положение положение, желаещи да учат висше образование