Искам да се вслушвам и наистина да разбирам децата и техните проблеми

Автор: Веселина | 15.08.2026



Следният текст е мотивационно писмо на Веселина, с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2026. Освен мотивационното писмо участничката ни е изпратила и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някого от младежите, може да види как би могъл да го направи оттук - https://milostiv.org/dobrotvorchestvo-2026

Още през детството си, когато положението вкъщи беше меко казано недобро, когато не можех да спя без да се задушавам и от стрес ядях и ядях още и още, а децата често ми се подиграваха поради което аз започнах да ги избягвам. Още тогава единственото нещо, което наистина ми се струваше сигурно и стабилно беше знанието, независимо дали то е просто приказка, дали е енциклопедия или е учебника по някой от изучаваните предмети в училище, то ми носеше спокойствие и различен вид сигурност и сила. В историите винаги знаещия се избавяше от бедата, в която е. Затова и аз винаги исках да уча, но и не само за да помагам на себе си. 

Искам да бъда като майка си като моята класна от 1 до 4 клас. И двете са жени, които помагат искрено и от сърце. Класната ми беше още млада, когато учех при нея, тъкмо върнала се от майчинство, но се грижеше за всеки един от нас сякаш бяхме нейни деца. Тя беше до мен, когато децата ме тормозеха, че съм по-дебела, че семейство само с майка няма, че трябва и баща. А добре знам, че не всички учители са такива. 

Уви в детската градина не попаднах на госпожи с които да се разберем. Още преди баща ми да започне да буйства, помня, имахме конкурс в градината и трябваше да нарисуваме рисунка на нашето семейство и аз го направих, но бях нарисувала баща ми в долния десен ъгъл на листа далеч от мама и доста по- малък от нея. Учителката дойде и ме нахока че трябвало да ги нарисувам заедно и се опитваше да ме накара да го нарисувам до майка си. Не го направих и тя се ядоса и с черен маркер зачерта главата му на листа. На листа, на който вече цялата картина беше нарисувана и оцветена, тя нарисува фигура за баща ми до майка ми. Ядосана нарисувах себе си до зачертаната глава как я ритам. Съответно погледнато отстрани изглежда все едно ритам топка. Рисунката беше предадена в конкурса и художникът, който ги оценяваше  беше избрал мен и още две деца за победители. Беше ми закачил четирилистна детелина върху картината. Тя стоя на изложба, а после я прибрахме у нас и мама я закачи гордо на хладилника. Тя стоя там с години, дълго след като дори баща ми вече го нямаше и така и никой никога не разбра, освен мен и учителката, че това не беше топка. 

Записах да следвам ,,Предучилищна и начална училищна педагогика“ с ясното желание, че искам да помагам на децата, а за да им помогна трябва да имам знания. Защото учителката, която направи черното кръгче на листа ми съм сигурна, че не го е направила, за да скрие проблема умишлено, а просто не е имала знанията да разбера защо рисувам такова нещо. А като не знае няма как и да помогне. За това аз искам да се вслушвам и наистина да разбирам децата и техните проблеми. Следването ми в университета ме учи на много с всяка следваща година и сега, когато ми предстои последната година от моята бакалавърска степен съм сигурна, че ще науча и още. А за да уча, аз от първи курс работя, защото ми трябват финансови средства, с които да уча спокойно. 

В свободното си време също доброволствам в различни каузи, които чувствам близки. Винаги съм работила на работни позиции, които са свързани с работата с деца и често наистина срещам деца, които викат за внимание. Нямам търпение да бъда до тях и след като завърша.  Вярвам, че болката от миналото не трябва да ни определя, но може да превърне сърцата ни в по-чувствителни към болката на другите. Благодаря ви за възможността и за работата, която правите в подкрепа на младите хора в България.

Снимка: https://www.pexels.com/@artempodrez/