Моето желание е да помагам на хората

Научих за инициативата „Добротворчество“ от една моя близка приятелка, която доста добре е запозната с финансовото положение на семейството ми. Пиша Ви това писмо по повод трудното ни положение от към парични доходи тъй като баща ми ни изостави още когато бях малко дете и след няколко години почина. Така всички отговорности се струпаха върху майка ми. И мога да кажа,че тя ме е отгледала почти сама както и моите по-големи братя. Винаги се е стремяла да направи най-доброто за нас и се опитва до колкото има възможност да не ни лишава от нищо. С времето започнах да виждам колко и е трудно и, че парите все не ни стигат.

    Спомням си как от малка си мечтая да уча висше и семейството ми да се гордее с мен. Знаех, че имаме трудно финансово положение, но въпреки това майка ми дори ме подтикваше да не спирам да уча, а да продължавам само напред. След като завърших средното си образование подадох всички необходими документи за висше образование и вече от една година съм студентка. Решението ми да следвам е, че се стремя да се реализирам за напред. За тази една година, която измина във университета разбрах, че трябва да съм подготвена, че във всеки един момент могат  да се появят трудности и нищо не е толкова лесно. Въпреки всичко човек не трябва да се отказва от мечтите си. Започнах да разбирам колко по-трудно става на майка ми с финансите, но  независимо от това тя много се гордее с мен, че предприех стъпката да уча и ще продължава да ме подкрепя и окуражава.

    В началото много се колебаех каква специалност да запиша. Бях решила, че искам да уча, но не знаех какво точно е моето нещо. В последната година при завършването ми на средно образование взех решение, че ще кандидатствам за медицинска сестра. Бях много развълнувана когато видях, че са ме приели. Избрах точно тази специалност, защото моето желание е да помагам на хората при нужда и да правя добро, а с това, което съм избрала да уча знам, че ще го постигна. Още в началото на моето обучение започнах да ходя в болницата на практика и разбрах, че на болния една усмивка може да му подейства оздравително. Опитвах се да  общувам с пациенти и да им казвам по една топла дума понякога за тях това е най-хубавото нещо.

    Едногодишното ми обучение до сега включваше  практика в различни отделения. По този начин сама мога да преценя като завърша кое ще е моето място където ще се чувствам най-полезна. Аз все още не съм се насочила към точно определена работа, защото ми се иска да премина през всяко едно място, което  е запланувано в програмата за практика. С голямо желание се стремя да стана добра в практиката и да научавам колкото се може повече неща. С изминаването на годините на обучение знам, че ще почувствам къде ще е моето работно място.

    Силно вярвам,че трудът ми и стремежа ми да завърша висшето си образование няма да са напразни. Човек, за да се реализира не трябва да спира да се учи дори когато е завършил каквото и да е образование. Всеки сам избира пътя, по който да поеме в живота. Висшето ми образование е една от многото стъпки за осъществяване на мечтите ми. Въпреки трудното ни финансово положение съм изпълнена с желание да уча и да се развивам. Не бих искала да бъда от хората, които се отказват заради липсата на парични средства.