Бих искала да се реализирам в наказателното право и да навляза в системата на МВР
| 31.08.2018
Следният текст е мотивационно писмо на двадесетиеднагодишната О. А., с
което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив -
"Добротворчество" 2018. Освен мотивационното писмо участничката ни е
изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за
обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно
положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да
помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл
да го направи от - http://milostiv.org/text/770
Благодарение на моите родители успях да запиша и да уча специалност „Право“, вече втора година в Университета за национално и световно стопанство в град София.
Живея в семейство, което въпреки, че нямат висше образование, винаги са се стремяли да получим добро образование аз и сестра ми и никога да не се отказваме. Още от малка обичах книжките дори, когато не можех да чета, обичах ей така да си ги гледам, най-често картинките. Това в известна степен се отрази и на по нататъшното ми израстване. В училище вече нещата стават по-сериозно, но това го прави и по интересно. Не мога да кажа, че от малка съм знаела какво искам. Все пак, кое дете в 4ти, 5ти клас мисли какъв иска да стане. Така бях и аз. Едва 9ти -10ти клас започнах да си мисля какво ще правя след като завърша, с какво ще се занимавам. Всяка вечер ей така гледах криминални истроии, в един момент толкова се запалих по тази идея, че седнах на лаптопа и започнах да проучвам, къде мога да уча това, какво трябва да знам, какви предмети се изучават и т.н. Бях сигурна, че ще следвам след средното си образование по две основни причини: първата е не бях никак малка и разбирах как стоят нещата, наблюдавах как родителите ми стоят безработни и взимат пари на заем, за да ни дадат за закуска, това ме убиваше. Минаваха годините и те отново си стояха безработни, ходиха, когато ги извикат някъде. В момента работят цял ден, защото работата им не се намира на село и се налага да пътувам всеки ден до там. Осъзнах, че образованите хора имат развитие и хубаво бъдеще, това беше моето вдъхновение. Втората причина, както изтъкнах по-горе беше моята мечта. Нямаше как да я реализирам без да следвам. Никой нямаше да ме наеме на работа без документ, който показва, че имам необходимите качества.
Амбициите и упоритостта ми надделяха и аз завърших и записах „Право“. Записах тази специалност след дълго проучване и мислене. Видях много потенциал в нея, видях че ми дава възможност да се разгърна в много области , да преценя с времето какво искам да правя истински, защото за мен работата трябва да ти доставя удоволствие, а не отегчение. Също така везните натежаха към правото, защото осъзнах, че в моето село няма такава квалифицирана ръка, а би помогнало за неговото развитието.
След като завърша тази специалност, бих искала да се реализирам в наказателното право по специално. Смятам, че борбата с престъпността е много важна, а лично на мен ми е много интересно да навляза по конкретно в системата на МВР. Имах случай с откраднати вещи преди около 4 месеца, виждаше се лицето на градеца на камера и органите все още не са го открили, което ме мотивира страшно много да се реализирам в тази област и да не допускам такива прояви или поне да се намалят.
Смятам , че образованието ще ми бъде тръмплин към успеха или по-точно към целта, която съм си поставила. Все пак никой работодател не би се доверил на необразован и неопитен човек. Теорията и практиката вървят ръка за ръка.