Искам да спасявам човешки животи и поне до колкото е възможно да направя света по-добър
| 31.08.2018
Следният текст е мотивационно писмо на двадесетгодишната Й. З., с
което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив -
"Добротворчество" 2018. Освен мотивационното писмо участничката ни е
изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за
обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно
положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да
помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл
да го направи от - http://milostiv.org/text/770
През 2017г. завърших 91. Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ с отличен успех (5,91). След това бях приета да уча медицина в Медицински университет София и през следващата учебна година (2018-2019) ще бъда втори курс.
Пред мен никога не е стоял въпросът дали да уча висше образование или какво да уча. Още от дете мечтаех да бъда лекар. Превърнах мечтата си в цел, а сега превръщам целта си в реалност. За мен лекарската професия е призвание. Не всеки е готов да се отдаде първо на многото учене, а после и на това да помага на хората. Аз не мога да си представя да работя нещо друго. Искам да спасявам човешки животи и поне до колкото е възможно да направя света по-добър. Защото нищо не може да се сравни с благодарността в очите на хората, както и щастието им от добрите новини. Вярвам, че имам нужната упоритост, ум, позитивизъм и отдаденост, за да бъда добър лекар.
Още когато бях ученичка станах член на Българския Младежки Червен Кръст (БМЧК). Там участвах в множество акции в помощ на хора в неравностойно положение, посещавах домове за деца без родители, както и такива с увреждания. Изкарах и курс за спасител, както на басейни, така и на открити водни площи и море. Там бях научена и да оказвам първа долекарска помощ в различни ситуации. Да помагам на хората ми носи истинско удоволствие и като лекар ще продължавам да давам всичко от себе си.
В университета станах част от Асоциацията на Студентите Медици в България (АСМБ) където също организираме кампании подпомагащи хората. Част от тях са кампании за профилактика на високото кръвно налягане, лекции за хранителните разстройства и др. Посещавам и националните срещи на АСМБ, където студенти по медицина от цялата страна се срещат, обменят опит и посещават лекции и обучения при известни лектори. Преминала съм и курс по жестов език с медицинска насоченост, благодарение на който мога да общувам с глухи и да премахна поне от части бариерата между тях и здравната ни система.
Медицината обаче има и своите недостатъци – безсънните нощи прекарани в учене, невъзможността да излизаш всеки път когато колегите ти от други специалности са навън, скъпите учебници, невъзможността да работиш поне първите 3 години. Дори лятото сме заети със задължителен стаж в болница, където малко по малко се запознаваме с работата. Да учиш медицина значи да си готов да жертваш времето прекарано със семейство и приятели и да го замениш с четене. Това неминуемо тежи на всеки един от нас – студентите по медицина – но мисълта, че от нас ще зависят човешки животи ни кара да се стараем и да учим все повече. За да учиш медицина трябва да имаш семейство, което да те подкрепя, както морално, така и финансово. Това е скъпа специалност, първо заради скъпите уроци, на които всеки кандидат-студент ходи, а след това заради многото и скъпи учебници, както и фактът, че студентът изцяло разчита на издръжка от родителите си.
Независимо от всички препятствия аз вярвам, че усилията си заслужават. Аз съм много любознателна и това, че медицината е толкова необятна и неспираща да се развива наука, много ми харесва. Винаги има какво да науча, как да стана по-добра. В стремежа си да се обучавам аз посещавам различни конгреси, workshop-и и тренинги, гледам разнообразни клипове и чета чуждестранна литература. Гледайки лекарите в болницата, в която съм на стаж, аз искрено им се възхищавам и искам някой ден да бъда като тях. Това са хора, които дават всичко от себе си в името на това да спасят своите пациенти.
Медицината е била и винаги ще бъде едно от най-важните неща в живота ми. Посвещавам й огромна част от времето и усилията си, за да мога някой ден да се чувствам удовлетворена от постигнатото и да помагам на хората по най-добрия начин.