Маргарита от гр. Благоевград: Мечтая с професията си да помагам на хора в неравностойно положение

Автор: Маргарита от гр. Благоевград | 20.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Маргарита от гр. Благоевград, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Маргарита, може да види как би могъл да го направи следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Казвам се Маргарита. Родена съм в Благоевград, но живея в гр. Кочериново. Завърших средното си образование в ПМГ "Акад. С.П.Корольов" гр. Благоевград, където моето образование беше съсредоточено върху математиката, инф. технологии и английския език.

Искам да получа висше образование, защото чувствам, че все още не съм научила всичко, което трябва да знам. Образованието не е просто по-висок социален статус, то е възможност да добиеш познание, което ще те направи специалист в дадена област. Не съм толкова арогантна да вярвам, че някак от самосебе си мога да бъда добра в някоя сфера. Давам си сметка колко сериозно трябва да учиш и да се стараеш, ако желаеш един ден да бъдеш добър в работата си. Ето защо за мен първата стъпка е доброто висше образование.

Разбира се, не по-малко важно е да избереш подходящата специалност. Обичам децата и ми харесва да играя с тях. Чувствам се удовлетворена, когато мога да помогна на човек в нужда. Аз съм състрадателна и търпелива, проявявам разбиране към чуждите проблеми и мога горещо да защитавам някого, стига да съм се уверила, че има нужда от моята подкрепа. Доста съм изобретателна, трудностите не ме плашат и щом поема ангажимент за разрешаването на някакъв проблем, методично вървя към целта си. Така стигнах до заключението, че специалността, която искам да уча, е Социална педагогика.

Тази специалност не само подхожда на моите качества, но и ще ми даде възможност да работя нещо, за което винаги съм мечтала - с професията си да помагам на хора в неравностойно положение били те деца с проблеми, бедни или недъгави хора,  а защо не и с престъпници, които има шанс да се покаят за делата си и да поискат нов живот и ново начало. Специалността ми дава необятно поле за избор на възможности за бъдеща работа.

Все още ми е трудно да реша с абсолютна категоричност какво конкретно ще работя след 5год. Мога да бъда консултант по организиране на обучението, квалификация и преквалификацията; мога да бъда специалист в социалното подпомагане или в бюрата по труда; мога да бъда педагогически съветник, за да помагам на децата, които имат  проблеми, а няма с кого да ги споделят. Струва ми се, че най ми допада последната алтернатива. Аз самата до скоро бях тийнейджърка (и може би още съм такава) и добре помня колко е важно, а понякога дори жизненонеобходимо, да намерим някой възрастен, готов да те изслуша, утеши и помогне. Може би се чувствам толкова привлечена от такава професия, защото не съм имала пълноценно семейство. Баща ми ни напусна преди години, а прекрасната си майка, която с всички сили се стараеше да създаде уютен дон за мен и брат ми, загубих на 16 години след тежко боледуване. Вярвам, че преживяното от мен, колкото и да е болезнено, ми е дало опит и умения, с които хората обикновено се сдобиват на по-зряла възраст. Това отчасти отговаря на въпроса защо искам да работя в сферата на социалното подпомагане.

Образованието ще ми съдейства да осъществя една моя мечта. То ще ми помогне да получа професия и работа, които ме удовлетворяват и които ще обогатят живота ми. Това образование ще ме направи истински пълноценна и успешно реализирана личност.

Снимка: http://www.freeimages.com/photographer/duchesssa-41098