Добротворчество - за делото на отец Боян Саръев

| 12.04.2015



Текст на Веселин Николов, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

Религията вчера и днес

Вдъхновяващите личности, модели за подражание, са малко в България. Достойните са в историята, дали живота си за българщината и вярата й. Но макар и рядко такива личности откриваме и  в сегашния забързан свят.

Въпроса за религията е актуален с оглед на скорошните събития  свързани с нейните крайности. Те са опасни независимо от коя религия са. Наскоро появилата се и в България радикална ислямска религия и терористичните актове на фанатизираните последователи на същата  по света,  ме накараха да се сетя за една личност, отдадена на истинската същност на религията,  достойна за подражание.

Отец Боян Саръев е роден на 5 май 1956 година. в село Жълти чел, Кърджалийско. Той е дете в семейство на мюсюлмани, но по късно приема християнството. Завършва милиционерското училище в град  Стрелча и работи като сержант в Крумовград и  София. През 1990 година е ръкоположен за дякон, а след известно време става свещеник в Пловдивската епархия. Решава да служи в църквата  „Успение Богородично” в град Кърджали като основава движението за християнство и прогрес „Свети Йоан Предтеча” , което цели да върне в православната вяра потомците на насилствено приелите исляма. Занимава се със широка благотворителна, мисионерска  и образователна дейност. Дейността му дотук и занапред е повод  да бъде номиниран с три почетни отличия за обществена дейност. Включен в списъка за 500-те най – влиятелни личности в света. Автор на книгата „Гласът на викащия в пустинята”. По негова инициатива е започнало изграждането на православното духовно средище в град Кърджали „Св. Успение Богородично” построено изцяло със дарения. Средището има широка социална дейност, изградени са школи за вероучение на деца и възрастни, школи по пиано и хорово пеене, иконография и калиграфия както и приют за бездомни хора. Домът помага на всеки в нужда, без значение от неговата вяра, народност и раса.  Кръстителят на Родопите връща в православната вяра много от българомохамеданите у нас.
В днешно време има опити религията да бъде  отдалечена от обикновения човек. Тя е загубила своята социална функция да обединява,  разтърсена от редица скандали в последните години и изгубила доверието на населението. Хора като Отец Саръев я връщат към исконната и същност. Историята ни е показала, че именно религията и културата са съхранили българската нация в трудните години. За съжаление дейността на будителите и светците от миналото е продължена от малко личности в днешното общество.

Нека всеки от нас бъде малко Кръстител, имайки силата на  Отец Саръев,  като носи в душата си чистотата на вярата и  я показва на другите. Само така ще продължим делото на историческите личности от миналото и в настоящето ще дадем модел за подражание. Нека чуем „гласът на викащия в пустинята” и му дадем това от което има нужда.

Използвана литература:
- Интервю на Отец Боян Саръев за:
- вестник Сега, 6 юни 2003
- вестник Монитор, 31 март 2003; 7 декември 2002; 22 април 2002;
- вестник Учителско дело, 7 ноември 2002
- вестник Атака, 22 декември 2006


Снимка: wikipedia.org