Радостина Тричкова: Защо уча специалност “Социална педагогика”?

| 16.03.2015



Идеята ми да уча във ВУЗ беше продиктувана от това да получа по-висока квалификация с цел по-добра реализация. Знам, че имам потенциалът да се докажа като много добър студент и в последствие професионалист. А защо избрах специалността си? Сега ще ви разкажа.

Родена съм в град Берковица и съм живяла там до десет годишна възраст. В града и до ден днешен се намира дом за деца, лишени от радителски грижи (ДДЛРГ) “Люба Тенева”. Аз често съм била любопитна що за деца живеят там. Наистина ли нямат родители? Как се справят без “мама” и “тате”? Всякакви въпроси връхлитаха малката ми главица, но сякаш ги пазех само за себе си. Поради ред причини се преместихме в София. Минаваше време, занимавах се със своите задачи и сякаш бях забравила за децата.

В тинейджърските си години открих, че ми се отдава да говоря с околните, да им дам по някой съвет от моя скромен опит, да ги утеша. В училище, единственото нещо, което силно ми задържаше вниманието беше психологията. Това ме наведе на мисълта, че трябва да уча и да се занимавам в бъдеще професионално с психология. “Та колко са хората, на които им се отдава да разговарят и успокояват?” мислех си аз.

По същото време брат ми вече беше станал семинарист и аз, повлияна от неговите чувства и емоции, от своята екзалтация, набързо захвърлих идеята за психология и реших (отново) - богословие ще е! Беше започнала лятната ваканция след девети клас, имах достатъчно време за размисъл, но отговора винаги е бил пред очите ми. Това лято Бог ме стрещна с децата от дома в Берковица, които “удобно” бях забравила. Аз и брат ми прекарвахме дните си с тях и смело мога да кажа, че ги опознах. Разбрах, че те с нищо не са по-различни от другите деца (които имат родители), че имат мечти, желания, цели, че са способни, но (имаше едно голямо НО) нямат кой да им покаже колко можещи са всъщност.

Прекараното лято ме накара отново да започна да се чудя и някак не ме устройваше да е само “теология”. Чудех се какво ще правя след като завърша и каква би била реализацията на жената в църквата - преподавателка по религия? Вероятно е било ограничено мисленето ми, но не усещах в себе си призвание за подвига на монашеството и реално погледнато, дори като монахиня аз не мога да служа на Господ, така както един мъж. Това не значи, че жената не може да е полезна Богу, но не в същото като мъжа. Изглеждаше ми сякаш не съм се спряла на правилната специалност. Ами децата (от дома)? Искаше ми се да им бъда полезна. На тях и на други, като тях. Но как?

Един от университетите в България предлагаше специалност, която носеше следната формулировка “Теология и социално служение”. И ето! Това беше. Аз бях решила окончателно, че това е специалността. Господ, обаче, не мислеше така. “Поради липса на интерес към тази специалност годината за нея ще е нулева.” Това ми казаха от университета и аз се сринах! Като къща, построена върху пясъка на брега, приливът ме отнесе! Плаках, плаках, плаках, а близките ми постоянно повтаряха, че Бог така е решил и че Той знае по-добре, кое е най-добре. Успокоих се, взех справочника на университета, в който бях решила, че искам да уча, и прочетох какви специалности предлагат и каква е реализацията. Бях в края на дванадесети клас и нямах време за губене!

“Социална педагогика” що за специалност пък е това? Прочетох профила на социалните педагози, възможностите за реализация и какво да видя някъде по средата на текста - “домове за деца от всякакъв тип”! Ето я! Това е! Както вече казах, отговорът винаги е бил пред очите ми! В процес на изучаване на специалността ще добия знания и педагогически подходи, които бих могла в последствие да приложа при възможност за практикуване на така желаната от мен професия.

Вече съм студентка в първи курс, специалност социална педагогика на Великотърновси университет “Св. Св. Кирил и Методий” и в прикачените файлове си позволявам да добавя есето, с което се освободих от изпит по лекционен курс “Въвеждане в специалността”.


С този текст Радостина Тричкова кандидатства за стипендия в конкурса "Добротворчество" (milostiv.org/dobrotvorchestvo), категория Младежи в затруднено финансово положение, които искат да учат висше образование. Към мотивационното писмо изпрати документи, които удостоверяват, че наистина се нуждае от финансова помощ за образованието си.

Снимка: veliko-tarnovo.net