Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Благотворителността на св. Йоан Кронщадски

| 20.12.2014



Св. Йоан Кронщадски е роден в северна Русия през 1829 г. и е кръстен е на името на св. Йоан Рилски, който смята за свой покровител. Израства в материално бедно семейство с множество лишения и страдания като от ранна възраст изпитва дълбоко съчувствие и състрадателна любов към нуждаещите се. В последствие, като свещеник, извършва многобройни дела на милосърдие и създава „Домът на трудолюбието”, към който са били изградени приюти за сираци и жени, социална кухня, организирани са различни курсове и са давали работа на хиляди бедни хора. Почива през 1908 г. на 20-ти декември и на тази дата се чества неговата памет.

Представяме ви откъс от книгата „Светият праведен отец Йоан Кронщадски” на издателство Славянобългарски манастир „Св. Вмчк Георги Зограф” – Света Гора, Атон. Авторът на книгата е архимандрит Методий Жерев.


Благотворителността на отец Йоан извън Кронщад

Раздавайки щедро на всички нуждаещи се лица и учреждения помощи, отец Йоан положил особена грижа за родното си място, селцето Сура. Тук той построил преди всичко грамаден трипрестолен каменен храм в чест на свети Николай Чудотворец, свети Йоан Рилски и света Параскева. Близо до храма той издигнал прекрасно основно училище с приют за бедни деца от селото. Виждайки, че суровите климатични условия и бедната природа не могат да дадат препитание на местното население, задлъжняло до гуша на разни кръчмари и търговци, отец Йоан и тук се притекъл на помощ.

Със собствени средства той построил една тухларска фабрика и един кооперативен магазин, на който оставил и достатъчен капитал за набавяне на всичко необходимо за живота – от хранителните продукти, до земеделските инструменти. Магазина и фабриката се завеждат от местното православно християнско братство, което определя надниците на работниците, цените на продуктите и кредитоспособността на покупателите. За да намали разходите по доставка на стоките за кооперацията, отец Йоан през 1899 г. подарил на сурското братство цял параход „Светител Николай Чудотворец”, който е не само товарен, но и пътнически, което също така служи за източник на доход. Най-после отец Йоан оставил още един спомен в родното си село. Той основал там женски манастир в чест на свети Йоан Рилски, в който отворил безплатно училище и приют за бедни момичета от архангелския край. През 1912 година тази обител е имала 120 сестри.

Грамаден манастир в чест на свети Йоан Рилски издигнал отец Йоан в самия Петербург на река Карповка, където после е било погребано неговото тяло. С негови средства били устроени Теолинската женска обител в Руска Полша, с училище приют за 100 бедни момичета, Леушинската женска обител, Новгородска губерния, с повече от 300 сестри, Воронцовският манастир, Псковска губерния, и Вуаловският скит около Рибинск.

Много църкви се изградили по почин и със средствата на отец Йоан, някои от които са били посвещавани в чест на неговия небесен покровител свети Йоан Рилски, като например в Самара. Много пожертвувания направил отец Йоан за църковно и училищно строителство в района на Сибирската железопътна линия, за което не един път му е била изказвана височайша благодарност от самия император.

Отец Йоан е жертвал не само за православни християни, но и за инославни, и не само за християни въобще, но и за иноверци. „Свои пари аз нямам – казвал той. – Мене ми ги дават; често пъти аз не зная известна сума откъде ми е пожертвана; затова и аз ги давам там, където има нужда, там, където те биха принесли полза”. Така например веднъж към него се обърнали кронщадските католици с молба да им помогне да си доставят хубави камбани за своята църква. Без да разпитва или да казва нещо повече, отец Йоан им дава своята помощ с думите: „Да славят Бога”! За помощ към отец Йоан се обръщали неведнъж евреи, татари, китайци, японци, будисти, и той винаги е намирал възможност да ги удовлетвори.

Следната приветствена реч, отправена към отец Йоан от полски евреи, когато отец Йоан през 1900 г. посетил Руска Полша, говори с какви симпатии се е ползвал той сред разпръснатите потомци на Моисей ( въпреки смъртната омраза на евреите революционери и анархисти от самата Русия към него). „Ваше високопреподобие! В Талмуда намираме, че веднъж един езически философ попитал равви Гамалиил за следното: ние си имаме празници, казал той, вие също, но има ли такъв ден, който да се празнува от всички ни заедно? Равви Гамалиил отговорил: такъв ден има, а именно, денят, когато вали дъжд навреме, защото тогава той е полезен за всички. Същото можем да кажем и ние в чест на Ваше Високопреподобие. Има благочестиви мъже, които се грижат само за своите единоверци; а Вие, Ваше Високопреподобие, както ни е известно, се грижите за всички страдащи, без разлика на националност и религия. И затова Вие заслужавате любов и почит от всички. И аз се осмелявам да Ви изразя от името на тукашното еврейско общество нашата признателност и дълбоко уважение”.

Целият живот на отец Йоан представлява непрекъсната и всестранна благотворителност. Манастири, храмове, училища, приюти, библиотеки, благотворителни и патриотични сдружения и множество частни лица в Русия и по цял свят са били облагодетелствани от него. „Личният секретар на отец Йоан ни показа, пише един посетител на Кронщад, че през месец юни (1893 г.) той е изпратил по пощата на различни просители 25 000 рубли, а на 28 август, на 192 просители, само за един ден – 13 000 рубли. Ние разгледахме списъка на тия преводи по пощата. Той беше цял изпъстрен със значителни суми. 100, 200, 300 рубли личат навсякъде. А колкото пък лично сам отец Йоан раздава, никой, нито той сам знае. Той постоянно раздава от препълнените си джобове надясно и наляво, често пъти без да се справи с това кому колко дава. Имало е случаи, когато той е давал наведнъж 1000 рубли.

Всяка вечер отец Йоан се връщал у дома си без пет пари, въпреки че на другия ден за издръжката само на благотворителните учреждения са му били нужни хиляди рубли. Защото той се надявал не на себе си, а на Бога. Бог е, Който се грижи за всички, от полската тревичка, която днес я има, а утре изчезва, до това богоподобно, със зачатъци на безсмъртие и заложби за блажен живот същество, човека. В това отношение ние имаме един поразителен пример от живота на свети Йоан Милостиви, патриарх Александрийски. (VII в.). Веднъж при него дошъл изпаднал човек и го молил да му даде една сума. Свети Йоан заповядал на касиера си да даде исканата сума. И когато касиерът му съобщил, че ако дадат цялата сума, която човекът искал, то касата ще остане без нищо, свети Йоан му възразил: „То не е твоя грижа, а Божия. Ние сме длъжни да помогнем, да извършим Божията правда и Бог няма да ни остави, напротив, щедро ще ни възнагради; казвам ти, че Александрийската църква е в състояние да задоволи не само този изпаднал човек, но и всички бедняци по целия свят, стига само да имаме вяра в Бога”. Касиерът се престорил, че ще даде на човека цялата сума, обаче, като мислел, че владиката няма да узнае, дал му само половината. След малко той бил извикан при патриарха, който му показал едно писмо от някоя си богата александрийска госпожа, която пишела, че подарява на митрополията 1000 лири за благотворителни цели. Думата хиляда била зачеркната и вместо нея написано от ръката на същата госпожа петстотин. „Ето, казал свети Йоан на касиера: понеже ти не даде на оня човек всичките пари, от които той действително имаше нужда, затова Бог внушил на тази благодетелка да се разкае, задето е подарила такава голямата сума, и да я намали наполовина. Така за 20 лири ние изгубихме 500!”. Чак тогава касиерът разбрал, че Божиите сметки са по-изгодни от човешките.

Ето такава вяра имал и отец Йоан Кронщадски. От ранно утро неговите джобове започвали да се пълнят с парични дарения. Пощата ежедневно му донасяла множество записи с пари и много пратки с разни предмети – подаръци, особено златни свещени съсъди с различна големина, изящно изработени. „Няма да сгреша, пише очевидецът Василий Мащерский, ако кажа, че едва ли има в цяла Русия друга домашна църква с такава богата ризница, както църквата в Дома на Трудолюбието. Само свещенически одежди ни показаха над 40 ката. Всички те са направени от сърма, кадифе и коприна. Показаха ни такива одежди, които струват по 100 рубли, а има и такива за 300 и повече. Едни са богато извезани със злато, други са украсени с бисери и скъпоценни камъни, трети с ценни художествени икони. Едно облачение беше направено в Япония от най-тънка и най-бяла японска коприна и вместо сърмени галони, беше украсено с чудни дантели. Сред всевъзможните цветове, които изпъстряха тази богата ризница, най-често се срещаше червеният; казаха ни, че това е любимият цвят на отец Йоан”. И всичко това е подарък от дълбоко религиозни, предани души.

Особено богослужебни одежди, на отец Йоан му подаряват и дрехи за негова лична употреба. Той има толкова много раса, че всеки ден може да носи ново, току-що направено расо. За изяществото, красотата и разнообразието на тези раса не може с думи да се говори, те са върхът на съвършенството. Някои от тях струват повече от 100 рубли едното. Всичко това пак е подарък от искрени негови почитатели, които със сълзи на очи го молят да облече поне един път техния скъп дар. И въпреки че от своя страна отец Йоан постоянно раздава всички подаръци на бедни хора и бедни църкви, тяхното число не намалява, а все повече расте. На отец Йоан са му подарявали цели чифлици, къщи и параходи.

Всичко това показва колко дълбоко верни са думите на Спасителя: първом търсете царството на Бога и Неговата правда, и всичко останало ще ви се придаде (Мат. 6:33). На отец Йоан, който цял живот е търсил правдата Божия, всичко това действително и в изобилие му се приложило. Простата му вяра, чистата му любов и непрестанният му труд в служба на ближния направили да потекат реки от злато към него. Давайте и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изтърсят в пазвата ви; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери (Лук. 6:38). „Тези думи на Господа, пише отец Йоан в дневника си, се изпълниха и непрестанно се изпълняват върху мене. Давайки по възможност на всички всичко по Божия благодат, аз получих и получавам всичко от другите в изобилие и в щедра мярка. Боже мой, какъв прилив на всякакви блага – нямат брой и край. Благодаря Ти, Господи, Отче на щедростите и на всяко утешение!”

Днешният свят е беден не от липса на пари или материални блага, а от липса на духа, от липса на вяра и любов. Ние искаме да постигнем първо материалното, а след това божествената правда и затова често пъти не постигаме нито едното, нито другото.

...

Из "Светият праведен отец Йоан Кронщадски", автор:
архимандрит Методий (Жерев) -  http://bgkniga.bg


Вижте още:

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova