Човеколюбието на отец Арсений
| 27.11.2014
Отец Арсений е осъден затова, че изповядва вярата си и е вкаран за дълги
години в страшните комунистически концлагери. Бил е поставен в нечовешки
условия, но е запазил любовта си към Бога и към хората. Макар и да е бил
стар, немощен, подложен на сибирски студове, непрекъснато е помагал на
останалите лагерници. За него те не са били просто политически или
криминални затворници, а са били хора, създадени по Божий образ и
подобие.
Представяме ви откъс от книгата "Отец Арсений" на Православно издателство "Свети апостол и евангелист Лука".
Отец Арсений ми откри нов живот, доведе ме при Бога и съгради наново вътрешното ми "аз". Затова искам да разкажа най-важното, най-основното за него. За него може да се говори без край, делата му са безпределни и тяхното име е Господ и Любов, осъществявана в името на Бога, заради хората, Помня думите му: "Всеки човек трябва да остави нещо в живота си: къща, която е построил с ръцете си, дърво, което е посадил, книга, която е написал - и всичко това той трябва да извърши не за себе си, а за човека. След смъртта ти една частица от теб ще намери прибежище във всяко нещо, до което се е докоснала ръката ти. Хората ще гледат дървото, което си отгледал, или вещта, която си измайсторил, и в тези моменти ти отново ще живееш, тъй като ще им донесеш радост, и спомняйки си за теб, те ще призоват над теб Божието благословение. Не е важно какво точно правиш, важно е във всяко нещо, до което си се докоснал, което е променило формата си, станало е по-хубаво от преди - във всяко такова ново нещо да остава частица от теб самия и всичко да се твори в името на Господа и на любовта към хората. Но най-главното е - казваше о. Арсений - с всяко свое действие да помагаш на човека, да облекчаваш неговите страдания и да се молиш за него"
Така постъпваше о. Арсений и така учеше онези, които идваха при него. Той раздаваше най-хубавото, най-съкровеното от топлината на своята душа - вярата си, опита си в изповядването на вярата - учеше хората да се молят и разпалваше искрата на Божественото във всеки човек, когото животът докосваше до него. Може ли онзи, който го е познавал, някога да забрави делата му? Колко хора са идвали при него и са си отивали, обогатени с всичко това! Колко радост, умиротворение и спокойствие сме получили от о. Арсений!
...
Молитвата беше винаги с о. Арсений. Независимо дали размишлява, върви или пътува, той се молеше през цялото време и по едва доловимото движение на устните се разпонаваха думите: "Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай мене, грешния".
Основата на неговия живот беше да помага на хората, да помага по всякакъв начин. В най - тежките условия на лагера, изтощен и болен, на прага на смъртта, той се раздаваше на хората, вършеше работата им вместо тях, гледаше болните, грижеше се за немощните и новодошлите в бараката, делеше оскъдната си дажба с онеправданите.
Тук, в свободния живот, той при първия зов заминаваше, където трябва, само и само за да помогне, давайки всичко, което притежава.
На част от своите послушнички в Христа пише: "Тежко е в заточение и по затворите, но в името на Бога ние трябва да носим кръста си. Където и да се намирате, не забравяйте да правите добро на хората. Молете се на Пресвета Богородица една за друга и за мен, грешния. Господ е винаги с нас."
...
Източник: книга "Отец Арсений"
Православно издателство "Свети апостол и евангелист Лука".
стр. 201-209
English |
Присъединете се към нас
Kонкурс за изящни изкуства “Дарителството и България” 
Конкурс за фотография “Дарителството и България” 
Стипендия ''Добротворчество'' 2023/2024 - за младежи в неравностойно положение положение, желаещи да учат висше образование