Чрез милосърдието човекът става истински човек

| 20.04.2014

Есе от Ивелин Василев - победител в конкурса на тема Дяконията като начин на служение в Православната църква, организиран от Милостив. Ето какво казва сам за себе си: „Живея в гр. Добрич заедно с майка ми и сестра ми в приюта за социално слаби на отец Стоян от същият град. Още от малък християнството и църквата ме привличат. Реших да уча в Семинарията малко преди кончината на Доростолкия м-т Иларион, който ме и благослови да уча тук. И преди съм участвал в подобни конкурси. Реших да участвам, защото ми хареса темата, на която бе посветен този конкурс, имах и какво да кажа.”

* * *

Милостинята е една от първостепенните добродетели пред Бога и човеците. Чрез нея ние се уподобяваме на Бога, защото изпълняваме великата повеля на Спасителя Христос: „Бъдете милосърдни, както е милосърден вашият отец Небесен” (Лука 6:36). Но как бихме могли да бъдем милостиви като Бог? Трябва да се издигнем високо над всичко земно и суетно, да прехманем всичкото зло, което често ни кара да се отнасяме безчувствено към нуждите на ближните ни. Следователно, милостинята е изкуство, което се добива чрез послушание пред Бога и любов към ближния.

Училищито за него се намира на небето, а учител не е човек, а самият Бог. Ако делото на всяко изкуство се състои в това да принесе някаква що-годе полза, а понеже няма нищо по-полезно от милостинята, то очевидно е, че тя е изкуство, при това най-добро от всички други. Тя не ни купува обувки, не ни доставя и дрехи, нито пък ни строи хубави, красиви и здрави къщи, но ни приготвя вечен живот, избавя ни от ръцете на смъртта, прославя ни както сега, така и в бъдещият ни живот и ни прави да бъдем вечни обитатели и наследници на небесата. Тя не дава да угасват нашите светилници, нито да се явим на брак с нечисти дрехи, но ги умива и ги прави по чисти от снега: „Ако са греховете ви като багрене, ще станат бели като сняг”(Ис. 1:18). Тя – милостинята, не допуска да паднем където са богатите, където се слушат страшните думи на Божия съд, но ще ни въведе в лоното на Авраама.

Чувал съм, че всяко изкуство има нужда и от друго, но за милостинята нищо друго не трябва, освен едно разположение. Да посветим себе си на тази наука и на това изкуство, ще означава – да се упражним и подготвим и за другите. Ако го знаем добре това изкуство без да сме царе ще носим царска корона. Преимуществото му се състои не само в това, че не се нуждае от никаква помощ, но и в това, че то извършва много различни работи. То съзижда вечни домове на небесата, учи учениците си да избягват вечната смърт и им дарува наизчерпаеми богатства, които не търпят вреда нито от молци, нито от времената и обстоятелствата. Ако имаше някой, който да ме учеше да пазя хляба, защото няма да го има, то какво ли не бих дал за да го запазя за няколко години? Но милостинята ме научава безвредно да съхранявам не само хляба, но и всичко друго: имуществото, душата, тялото и т.н. Другите изкуства предхождат заедно с настоящият живот, те не действат на художниците във време на болести и нужди; те имат само временно значение, за което трябва много време, труд и разни принадлежности. Но милостинята се откроява още по-ясно в бъдещият живот. След смъртта на човека тя повече просиява и проявява своите действия, без да има нужда от друга помощ и без да има трудности. Тя действа във време на болест и старост, съпровожда човек до бъдещият живот и  никога не го оставя. Милосърдието може да ме направи по-силен и по-учен от философите и ораторите, защото човеците, които са забележителни по своята мъдрост и красноречие, имат и много врагове,  които им завиждат и гонители, а тези, които са се прославили с милосърдие и милостиня, за тях безчислено множество народ принасят молитви пред Бога. Те – другите изкуства, предстоят пред човешкия, земния, временния съд и защитават обидените, а често и тези, които обиждат,  но милостинята стои пред небесния, Христовия – вечния съд и не само защитава, но и самият съд преклонява да защити подсъдимия и да произнесе оправдателна присъда за него.

Мога да дам пример с един велик човек от богоспасяемата Варненска и Великопреславска епархия, а именно – отец Стоян от гр. Добрич. Този отец вече повече от 10 години показва милосърдието си не само в енорията си, а в целия християнски свят. Той е построил приют, където живеят бездомни майки с децата си.  Той е бил гонен от комунистите още от ръкоположението му за свещеник, но отеца бил твърд във вярата си и макар, че са го гонели отвсякъде той споделял всичко с митрополит Йосиф, който пък го е и окуражавал. Отец Стоян не се страхувал от никой друг освен от Бог. Народа виждал огромната му вяра. Все повече и повече хора ходели тайно при него. Когато пада комунизма отеца вече бил свободен да извършва треби. През 1997г. той решава да реставрира катедралният храм в Добрич-„Св. Троица”. Той започва да моли хора да му помогнат със средствата за да извърши това деяние. Естествено веднага се появили и такива, които плюели по него. Той събрал необходимите средства. Ремонта бил направен. Няколко години по-късно той решава да построи приют за сираци, които са освободени вече от социалните домове (навършили 18 годишна възраст). Той отново търсел средства. Хората отново се отзовали на молбите му. Отеца вече е имал изградена добра репутация между народа, което е много важно за свещенослужителя, който призовава за милосърдие. А ако имаше лоша репутация? Дали някой щеше да даде и стотинка за това? Естествено, ние като християни не трябва да имаме и капчица съмнение.

Лично на мен отец Стоян ми разказа как е отишъл до една фирма за да помоли да му направят малка отстъпка на строителния материал. Собственика на тази фирма вече бил оповестен за намеренията на отеца да построи приют и също много искал да помогне с каквото може. Когато се срещнали, собственика на фирмата е дарил нужният материал за да се започне строежа. Отеца бил много щастлив. Той ми разказваше това със сълзи на очите. Не веднъж е споменавал и за това, как е намерил подходящите работници за строежа. Те са работели за 50 стотинки на ден. Днес единият от тях е последвал примера на отец Стоян. Той се отрича от мюсюлманството, приема свето Кръщение и в момента е свещенодякон. В момента в този приют са настанени над 20 майки с техните деца. Към храма има и Неделно училище и социална трапезария, където хора в затруднено положение получават топъл обяд всеки ден. Но милосърдието на отец Стоян не свършва тук. Той продължава да разширява дейността си.  В момента се строи втори приют предназначен за 50 души и строеж на още една социална трапезария. Велико нещо е милостинята! Велик е и нейният полет тя пресича въздуха, преминава луната, надскача слънцето, достига до самото небе: но и там не спира - преминава и небето, възнася се над сонма ангели, над лика архангели, над всички вишни сили и се представя пред самия престол на Царя на царете!   Тя е лека и благолепна, има златни криле  и полет, които услаждават ангелите. В нея както говори псалмопевецът: „криле голубине, посребрене и междорамия ея в блищаний злата”  Тя лети като златен и жив гълъб, надарен с нежен поглед и кротки очи. По-хубаво от това за окото няма. Така е прекрасна и удивителна тази птица – милостинята. Тя е дева със златни криле, преукрасена с бяло и кротко лице, тя е лека и благолепна и предстои пред небесния царски престол.

Моята мисия е да продължа това дело на отец Стоян. Би могло да се направят подобни социални центрове не само в Добричка околия, а в цялата ни страна. Раят е бил направен за нас, човеците. Само с милосърдие можем да си спечелим живота там. Да бъдеш в рая означава да бъдеш щастлив. Но всеки се нуждае от различни блага, за да се почувства щастлив. За по-принизените хора щастието може би се измерва в храна и бира, за други – в прочитането на стойностна книга, за трети – в това да се наслаждаваш на красотата на природата. Но всички, ВСИЧКИ хора на този свят, независимо дали носят поли от слама или са летели в космоса, се нуждаят от любов. И от надежда, че утре светът ще бъде малко по-мъдър, малко по-красив.

Господ ни е направил наследници на небето, а ние не желаем да пожертваме земното за Него. За какви ли не адски мъки сме достойни ние, ако при толкова големи благодеяния,  изливани на нас и при толкова лесни изисквания от нас и не ги изпълнихме?  Какво прощение, какво оправдание заслужаваме ние,когато, като сеем нивите си, гледаме да хвърлим повече жито за нас, а не желаем да оставим от него, за да дадем в заем на бедните. И забележете само, колко сме жестоки и безчовечни към бедните, в лицето на които имаме самият Господ.

С нищо толкова не се отличава християнина, колкото с милостинята, на нищо толкова не се удивляват неверниците и другите народи, колкото на делото на християнското милосърдие. И ние често се нуждаем от това милосърдие и всеки ден викаме към Бога: „По велицей милости твоей, помилуй нас, Боже”(Пс. 50;1) Но да почнем сами ние делото на милосърдие, или по-добре да кажа, ние да почваме, защото Бог вече е явил Неговата милост към нас, а ние трябва да следваме по Него сега. Нищо не може и не трябва да ни възпира да вършим делото на милосърдието. Не само богатият с многото пари и имот може да върши това, но и по-бедният може да следва в това богоугодно дело. Нали Спасителят е поставил по-горе дара на бедната вдовица, която пуснала в църковния дискус най-малката парица, от големите суми, пуснати там от богаташите – защото те давали от излишъците си, а тя дала всичкото си имущество – последната парица, която имала.

Сещам се за една жена от Америка, която имала огромно желание да работи няколко месеца като доброволка в сиропиталище в Румъния. Ето откъс от едно нейно писмо, до нейните близки: „Когато влязох за пръв път в сиропиталището, изпитах истински културен шок. Влязох в стаята и видях как всички бебета лежат в леглата си и гледат в празното пространство. Имаше няколко, които лежаха по три в легло. Беше ужасно да гледаш как прекрасни бебета вехнат в леглата си – и ми се прииска да държа всяко едно от тях и да не го пускам. Спомням си първия път, когато едно бебе на име Дениса заспа в ръцете ми. Не исках да я сложа обратно в леглото, защото знаех, че това вероятно беше първия път, когато е заспивала в нечии ръце, вместо само в студеното си твърдо метално легло. Докато я гледах как спи, аз усещах красотата на нейният дух и тогава осъзнах, че Бог знае и обича Дениса, така както аз я обичах. Един друг път, докато слагах две дечица да спят и подържах в ръце и двете, трето едно детенце плачеше, защото искаше да го взема. Не можех да държа три деца, затова прибутах стола си към неговото легло, за да мога и него да успокоя. Започнах да пея „Еделвайс”- песничка, която ми беше пял баща ми когато бях малка. Почти веднага момченцето спря да плаче и се заслуша как пея и един красив дух влезе в стаята на сиропиталището в далечна Румъния, толкова далеч от дома ми. Заобичах тези деца, които протягаха ръчички да ги взема. Всеки ден отправях молитви за тях. Колко бях благодарна че напуснах егоистичния си живот за няколко кратки месеца, за да им дам няколко моменти на удовлетворение и обич. Никога няма да мога да им се наплатя за това, което ми дадоха, и за това как промениха живота ми завинаги”  - Като капка в езерце – добрината,  която правиш, ще се понесе като вълна и ще продължи да се носи дълго време, след като си тръгнал. Когато това момиче се е завърнало у дома от Румъния, тя започнала да изнася беседи с богат снимков материал в училища и църкви, като е насърчавала и други да се включат като доброволци и да работят в сиропиталища. Не е ли невероятен пример това за милосърдие? Ще си позволя да сложа и нещо по-грубичко, което бях чел в една книга: Услугата е нещо, като да си подмокриш гащите. Всички виждат какво си направил, но само ти можеш да почувстваш топлината.”

В заключение искам да кажа, че милосърдието не идва от многото богатство, нито се спира заради сиромашия. То идва из дълбочините на човешкото сърце. Колкото по-благородно и християнско е то, толкова е и по-щедро. Милосърдието говори за личната култура на човека. Колкото по-висококултурен, по-благовъзпитан и по-добродушен е той, толкова е по-щедър и по-милостив, и обратното – грубият в душата си, неблаговъзпитаният и жестокосърдечният човек, е немилостив, скъперник и егоист.

Заради това и Бог е обещал голяма награда за милостивите при страшния си съд: „Блажени са милостите, зашото те ще бъдат помилвани”(Мат. 5:7). А за ония богати човеци, които не отделят от богатството си за подпомагане на бедни, недъгави, вдовици и сираци, за създаване и издръжка на сиропиталища, приюти, болници, църкви и манастири, Бог е затворил вратите на царството небесно като е казал: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият в царството небесно.”(Мат. 19:24).

Чрез милосърдието човекът става истински човек и се издига над другите твари, в които липсва това свято чувство. Само чрез милосърдието човекът поддържа непрестанна връзка с Твореца си – Бога.

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: btvnews.bg - Отец Стоян от Добрич е съградил приют с упоритост и малко помощ