Ралица Станева: Пътнико, пътища няма. Пътища се правят с ходене!

| 16.03.2015



„Пътнико, пътища няма. Пътища се правят с ходене!“
Тази испанска поговорка е била честа тема на писмени работи в средното училище. Днес, припомняйки си я отново, откривам,че само преди година едва ли цялостно съм осъзнавала смисъла и значимостта на тези думи. Разбираме посланията на една книга тогава, когато сме натрупали достатъчно опит, за да разпознаем преживяванията си в тези на героите. По същия начин израстваме за посланията на често употребявани поговорки като тази, когато смисълът им се отключва пред нас и сякаш откриваме обяснение на много въпроси, които негласно си задаваме. Пътища наистина няма, тях ние сами трябва да проправяме всеки ден. Това проумях, когато се намерих в началото на един нелесен, но вълнуващ и динамичен път – пътят към самостоятелността и независимото мислене, пътят, по който да открия себе си и другите извън зоната на комфорта и сигурността на предвидимото и познатото, а именно в Гронинген, Кралство Нидерландия, където в момента изучавам Американистика. На средата на пътя през първата ми година се обръщам назад и се окуражавам още повече, виждайки предизвикателствата, пред които съм се изправяла и в последствие съм преодолявала.

 Желанието ми да следвам във висше учебно заведение се основава на много аспекти, но всички те са обединени от естествения за човека непрекъснат стремеж към усъвършенстване и развитие. Съзнателно исках да се подложа на изпитание като си поставям предизвикателства, през които преминавайки успешно все повече да разширявам мирогледа и набора си от умения и способности и по този начин да опозная себе си и възможностите си. Под предизвикателства имам предвид и най-незначителни случки, като например да попитам някого на улицата за посоката. В началото това ми помогна да преодолея  комуникационната бариера и много от страховете си, калявайки доверието си към хората. Необходимостта да бъда самостоятелна, поемайки инициатива и отговорност за действията си, също бяха фактор, допринасящ за решението ми да уча във ВУЗ. Съчетаването на учебния процес с ежедневните задължения изисква себедисциплина и умения за бързо приспособяване към динамичните събития в студентския живот. Например, когато разбереш, че датата на даден изпит се премества с няколко дни назад, или че локацията на дадена лекция е променена в последния момент, уменията за преорганизация и адекватна реакция, разчитайки единствено на себе си,  са решаващи. Не на последно място, висшето образование е етап, който подсигурява на човека нужния набор от компетентности за успешна професионална реализация в бъдеще , като аналитично и критическо мислене, индивидуален подход и инициативност. Широкият кръг от преподаватели и състуденти, които всеки ден срещам, в голямата си част са интересни и вдъхновяващи личности, които спомагат за разширяването на погледа ми върху света. Всички тези придобити академични умения и контакти обогатяват шансовете ми за успешна кариера в бъдеще.

 Специалността Американистика (American Studies) на Гронингенския Университет ме привлече с факта, че е рядко съчетание на широк спектър от дисциплини, а именно политология, икономика, културология и социология, ориентирани към една от най-успешно развиващите се нации в световен мащаб. Въпреки сравнително кратката си история, през двадесети век Съединените щати се издигат до нивото на световна суперсила, чиито интереси диктуват глобални политически и икономически процеси и днес. Многобройните конфликти и противоречия в социалния и политическия живот на страната са интересни, тъй като те пораждат въпроси, които стимулират изграждането на обективна критическа перспектива върху влиянието и разцвета на Америка. Сама съставена от мигрирали общества на разнообразни нации, Америка продължава да привлича огромен брой емигранти и днес, запленени от идеала за американската мечта, която обаче в половината от случаите не се материализира. Бях силно заинтригувана от всички тези аспекти на американската реалност в началото на обучението си, а интересът ми да опозная и разбера механизмите и принципите на държавната и културната система нараства с всяка следваща изследвана тема.

Многостранните познания, придобити в изброените дисциплини, ме квалифицират за разнообразни професионални сфери свързани с културния живот, международните отношения, медиите и предприемачеството. Когато завърша, бих искала да обединя знанията и уменията си, за да допринеса за основаването и поддържането на повече регионални неправителствени доброволчески организации, ориентирани към развиващи се нации и общества с ограничени ресурси. Вярвам, че разпознавайки и вземайки предвид различията в историческото и културното си развитие, хората можем да бъдем полезни едни на други на персонално или национално равнище, издигайки се над и пренебрегвайки всякакви политически и стратегически интереси.

Чрез образованието си в Гронинген се запознавам с американските модели на действие в такива доброволчески организации, за чието приспособяване към различни контексти бих искала да съдействам. От практическа гледна точка, тук усъвършенствам уменията си по английски език, който е от основно значение за ефективната комуникация в международна обстановка. В университета изучавам и испански и холандски език. Международните познанства, които създавам, ме учат да разбирам и зачитам чуждите аргументи и гледни точки, възпитавайки у мен толерантност към различията. Комуникацията с тези хора и техните разбирания е незаменим опит, който превръща стръмния път към реализацията – личностна или професионална - в интересно, вълнуващо и обогатяващо приключение.


С този текст Ралица Станева кандидатства за стипендия в конкурса "Добротворчество" (milostiv.org/dobrotvorchestvo), категория Младежи в затруднено финансово положение, които искат да учат висше образование. Към мотивационното писмо изпрати документи, които удостоверяват, че е с нарушено зрение (100% трайно намалена работоспособност с чужда помощ) и наистина се нуждае от финансова помощ за образованието си.

Снимка: freeimages.com/profile/krappweis