Започнаха летните дейности в Духовно-просветния център във Варна

На 30 май започнаха летните дейности в Духовно-просветен център „Св. архангел Михаил“, Варна. Може би неслучайно първите посетители бяха 46 първокласници и второкласници от варненското основно училище „Константин Арабаджиев“. През 1860 г. Константин Арабаджиев пристига от Търново във Варна по покана на Църковно-училищната община „Напредък“ и става първият учител в новооткритото българско училище във Варна – тук, където сега се провеждат тези летните уроци за епохата на Възраждането и християнската история, традиции и ценности на нашия народ.

По традиция летните посещения започват с беседа в двора на храма. Пред паметника на варненските възрожденци малките ученици научават имената на хората, които преди сто и шестдесет години не са пожалили сили и средства, за да се построи в града ни училище за българските деца и да се устрои храм, в който на български език да прославят Бога. Наблизо е и паметникът „Посрещане на братята освободители“, който напомня, че Варна е освободена на 27 юли 1878 г. и именно тук, най-българско място в града по онова време, са били тържествено посрещнати руските войници.

Беседата продължава в пространството зад храма, където учениците могат да се поклонят на гроба на първия свещеник, служил тук – о. Константин Дъновски, и да разгледат постоянната изложба „Проглас към Евангелието“. В нея са представени важни личности от Първото и Второто българско царство, свързани с приемането и утвърждаването на християнството в България.

След това децата влизат в църквата и се запознават с устройството на православния храм, научават къде стои храмовата икона, защо почитаме иконите на светците, защо палим свещи, как е правилно да се прекръстим и защо го правим, и други въпроси, свързани с духовния живот на православните християни. На втория етаж, в голямата зала на Духовно-просветния център учениците могат да разгледат изложбата „Българската писменост“ – „Пътят към Екзархията“, която беше подредена миналата година в чест на 150-та годишнина от създаването на Българската Екзархия.

Посещението приключва отново на двора – в практическо занимание децата придобиват не само знания, но и умения за нещо много важно от живота на всяко семейство в миналото – как се прави хляб. Във времето, когато не са били познати нито електричеството, нито останалите удобства, които имаме днес, приготвянето на хляб е изисквало много труд – от засяването на нивата до изпичането в пещта. Децата имат възможност да смелят зърно, да омесят тесто и да направят свои хлебчета. А след изпичането им – да опитат колко е вкусен хлябът, който си приготвил сам.