Зов за помощ: Трагичната съдба на една достойна пловдивчанка

Емилия Никитова е на 47 години. Завършила "Политология" в Софийския университет. Живее в общинско жилище в пловдивския район "Тракия". Сама. Страда от елифантиаза, или така наречената "слонска болест".

Краката й са огромни, гигантски, пълни с лимфна течност. Има и още куп други заболявания. Обездвижена е почти напълно. За да отиде до банята и тоалетната, понякога й е необходим половин час. Но не се оплаква.

Срамува се да каже дори какви средства са й необходими за лечение, а за операция в чужбина, която единствено може да я спаси, не смее дори да мечтае. Тя преживява с 220 лв. общо на месец - 130 лв. е пенсията й, а 90 лв. са добавките й.

Освен слонската болест тя страда и от редица други болести - диабет, тежка сърдечна недостатъчност, предкамерно мъждене на сърцето, дихателна недостатъчност, бъбречни заболявания, венозни заболявания на периферните съдове, гонартроза, коксартроза, дискова херния, катаракта на двете очи, едното е по-засегнато, кератоконус на едното око, 8 диоптъра късогледство и астигматизъм и още. Имам свръхтегло 220 килограма, казва Емилия.

Тя изпитва затруднения вече 3 години да напусне жилището си, за да излезе навън. Тя е благодарна за това, че пише книги, които посвещава на милостта и състраданието.

Емилия се нуждае от операция на слонската болест, за да подобри качеството си на живот.

Нека всеки, който има възможност и добро сърце, да помогне на Емилия Никитова, за да бъде излекувана и да води нормален живот, за да може да твори и да пише книгите си, за да може да се радва на слънцето и да докосва цветята и дърветата.

Телефон за връзка: 032 576 163

Банкова сметка: IBAN: BG35FINV91501016038024
BIC: FINVBGSF Емилия Борисова Никитова

Pay Pal help_emi@abv.bg- преводи във валута

На въпроса за какво пише, Емилия отговаря:
"За това, че трябва да намери всеки сам за себе си пътя, да излезе от собственото си блато, от тресавището на неверието, на отчаянието, на страховете и илюзиите си. Трябва да намери пътя към съзидателността и този път минава през милостта, през това да видиш и разбереш другия.

Трябва по-малко да мислиш за себе си, повече за другите, защото истината в тази вселена не е да взимаш, а да даваш. Изпитала съм го хилядократно. Много по-голяма е радостта на даващия, отколкото на вземащия. Поезията, която аз пиша, е доста философска, но и простичка. Наскоро започнах да пиша разкази, те са посветени на хората, на това, което вижда душата ми, за страдалците наоколо."

Повече за Емилия тук