Валентин Атанасов е прекарал над 20 години по българските затвори – магистрални грабежи, съмнителни сделки, обири. На свобода е от 6 март тази година.
„Сега започнах наново, на чисто, живея с приятелката ми, борим се. От време на време идват стари приятели, казват дай да измислим нещо… аз съм си измислил нещо, занимавам се с кафенцето”, обяснява бившият затворник Валентин Атанасов.
Кафенето е в столичен квартал и в него Радослав забравя чантата си с пари и документи.
„Аз се стресирах, усетих, че чантата ми я няма, тръгнах да я търся. Отидох в заведението, той ми каза, че я е оставил в полицията”, разказва Радослав Митрев.
В столичното VI-то РПУ му връщат чантата.
„Още има добри българи явно, щом човека ми е върнал всичко и не е пипнал”, казва Радослав Митрев.
Радослав разбира, че Валентин е лежал в затвора от нас и го описва като много скромен човек.
За Валентин благодарността няма значение. Значение има промяната, на която е решен и съветва момчетата, тръгнали по лош път.
„Не си струва за едната килия, дори златна килия, защото всяка вечер си мислиш за навън, за близките ти хора”, казва Валентин Атанасов.
Тип новина
Категории
|
Тип помощ
|