Тихомир: Родителите ми са ме възпитали така, че винаги да помагам на нуждаещите се (Добротворчество)

Казвам се Тихомир. На 19 години съм. Роден и израстнал съм в малкия град Златица, където и завърших средното си образование. Дипломирайки се от училище, и за миг не съм се колебал дали да продължа обучението си. Вярвам в твърдението, че човек се учи, докато е жив, и смятам, че образованието е ключът към успеха и новите хоризонти. Висшето образование ти дава не само знания и умения, но и нови запознанства и преживявания. Учиш се да бъдеш самостоятелен, да се мотивираш и да се справяш с предизвикателствата в ежедневието. И студентските години ще са хубави, каквито бяха и годините в училище.  Ала никой не обещава да е лесно, но това ще са уроците, които ще помним цял живот, превръщайки ни в хора с опит.

Мога да се похваля, че вече съм приет студент в ХТМУ. Избрах специалността „Индустриална безопасност”.  В нашия район има няколко големи предприятия. В едно от тях- металургичния завод „Аурубис”, миналото лято проведох стаж в реална работна среда. Тогава бях в цеха „Производство сярна киселина”, но се запознах със същността на работа на целия завод. Проявявах любопитсво в сфера, непозната досега за мен. Там на практика видях и за пореден път се убедих, че от здравето по-важно няма, затова трябва стриктно да се спазват правилата за безопасна работа, за да съхрани човек себе си и околните. Участието ми в стажа ме мотивира още повече да се развивам в сферата на индустриалната безопасност, защото искам да се реализирам като специалист именно в моя район. Плановете ми са, след като завърша, да работя тук и да съм полезен на обществото. Така ще опровергая едно твърдение, че за младите хора няма реализация в България, още повече в малките провинциални населени места.

Докато бях ученик, няколко поредни години с училищен отбор участвам в националното състезание „Защита при бедствия, пожари и извънредни ситуации”. От тогава знам колко е важна екипната работа, особено в критични моменти и на места с повишен риск на рботното място, както и спазването на установени правила. Мога да работя в екип и съм комуникативен, общуването с непознати не ме притеснява, напротив – обогатява ме. Също така действам бързо и организирано, мога да бъда лидер и избягвам конфликтите - качества, които смятам, че ще ми бъдат полезни в работата. Когато се касае до безопасността на хората, трябва да умееш да мислиш трезво и да работиш под напрежение, да взимаш адекватни решения, касаещи безопасността на хората, особено в критични ситуации. Това са умения, върху които човек работи през целия си живот, за да става по-добър.

Моите родителите са ме възпитали така, че винаги да помагам на нуждаещите се с каквото мога. Това ми носи вътрешно удовлетворение. Вярвам в доброто и  се стремя да „заразявам” и другите хора. Моята работа като инженер по „Индустриална безопасност” също ще ми носи удовлетворение, защото в края на работния ден ще съм бил полезен на моите колеги и те ще се приберат живи и здрави при семействата си, а от това няма по-ценно нещо.

Кандидатствам за тази стипендия, защото тя ще е допълнителен стимул за мен да се развивам и да постигам успехи в обучението си. Радвам се, че има добри хора, които подкрепят уязвими младежи в този важен етап от живота им- образованието. И още повече, че съществуват организации като Вашата, които работят неуморно и безвъзмездно, за да правят по-добър живота на българските ученици и студенти.