Моята цел е да променя поне отчасти съдебната система 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Моята цел е да променя поне отчасти съдебната система

| 31.08.2018



Следният текст е мотивационно писмо на двадесетиеднагодишния Х. Х., с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2018. Освен мотивационното писмо участникът ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от следния адрес - http://milostiv.org/text/770

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА ЖУРИТО,

Преди всичко искам да Ви предоставя своите благодарности за присъдената стипендия за предходната учебна 2017/2018 год. Моля да ги приемете!

Откровено казано, двоумях се дали да кандидатствам за втори ( и последен) път, тъй като вече взех своя дял, образно казано, от Сдужението и не желаех да „открадна” (волю-неволю) нечие право, но обективността Ви – в която съм сигурен – ме осмели да подам документи.

Kaкто бях споделил и преди, воден от думите на древноримския поет Хораций „напразни са законите без нравственост”, избрах да уча право. Другите ми мотиви в това отношени бяха и са следните:
  • Правото ще ми даде възможност да пресека това сиво небе, което е надвиснало над нас /заради дефицит на нравственост/. Правото е най-важният обществено-нормативен регулатор, антипод на хаоса в обществото. Проблемът е, че не изпълнява своите изначални функции и моята цел е да променя поне отчасти съдебната система, за да възвърне пастелннте си тонове небето ни;
  • Правото ще ми позволи да помогна на много хора наведнъж. Ако предизвикам една (положителна!) промяна в правосъдната система, хиляди ще са облагодетелстваните, защото правото не е от науките, които са безразлични към човека, напротив – то съществува, за да удовлетвори правнорелевантните интереси на човешките индивиди. А днес правото обслужва не интерсите на Човека, а на произвола, който се е настанил под одеждите му; 
  • Рудолф фон Йеринг в забележителния си труд „Борба за право” детерминира правото като „борба за справедливост”. Считам, че съм борбена личност. С оглед личните качества (intuitu personae), които притежавам, считам, че съм призван да участвам в тази борба.

Може би е малко ненормално да се занимаваш с право в държава, в която законите не се зачитат, честните са изолирани, справедливостта броди като едно „правно зомби”, моралът е изпразнен от съдържание, почтеността не е на почит. Подобно на Дон Кихот от едоименната творба на Дефо, с присъщата  му благородна лудост аз съм  готов да се боря срещу неправдата и за върховенството на правото /не на закона, както коректно отбелязва един голям/, защото върховенството на правото е върховеноство на(д) ценности, които са фундаментални за всички нас.

Желанието ми е да работя като адвокат, а наред с това да се занимавам  с правото и на ниво теория. За да не се върнем към талиона, към принципа „око за око, зъб за зъб”; за да избегнем саморазправата и линча; за да може всеки човек свободно да разгърне своя потенциал и за да има правото  превантивна функция, е необходимо всеки да съблюдава правата си, да уважава правата на другите и да  брани свите. А за да е възможно това, е нужно правото да се познава. Именно за изграждането на такова правно съзнание у хората ще работя.

Що се отнася до образованието – процесът е огледален. То ще помогне на мен, а аз – на него. Българското образование е на едно прилично ниво. Все още! Но хубавото може да стане още по-хубаво. Преди образОванието ни да се е превърнало в злокачествено образУвание, аз искам и ще му помогна с каквото мога. А образованието ще разшири духовните ми хоризонти, ще ми даде добра грамотност не само по отношение на пунктуацията, правописа и граматиката, а грамотно гледище към живота. Ще ми помогне да изградя качествена ценностна ска́ла и да  напиша такава нравствена конституция, която да не ми позволи да кривна по житейския друм – ни лек, ни лесен.

„Помогни ми да те возвися” е била апломбната мантра на училището едно време. Днес, за жалост, мнозина не успяват да продължат (дори прекъсват) образованието си поради материални стеснения. Вън от всяка демамогия искам да уточня, че произхождам от средностатическо семейство, което изпитва финансови затруднения, тъй като поддържа един студент и един ученик. Ако бъда Ваш стипендиант, ще се зарадвам най-много за това, че семейството ми ще получи определно облекчение. Но радостта ми ще се множи, ако подпомогнете ученици/студенти, които заслужават повече от мен, и чиито семейства са в по-влошено финансово положение от моето.

Още веднъж безмерно Ви благодаря за отпуснатата стипендия, която ми беше от голяма полза! Доброто – дори да е малко, колкото прашинка, дори в скала да се намира – някой ден ще бъде изплатено. Същото се отнася и за злото. Добрините, които извършвате, вярвам, че ще се върнат умножени при Вас. И се надявам доброто и добротворството да привличат все повече и повече хора. Затова слагам ударението на Доброто!

Снимка: https://pixabay.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org