Моята цел е да променя поне отчасти съдебната система

| 31.08.2018




Преди всичко искам да Ви предоставя своите благодарности за присъдената стипендия за предходната учебна 2017/2018 год. Моля да ги приемете!

Откровено казано, двоумях се дали да кандидатствам за втори ( и последен) път, тъй като вече взех своя дял, образно казано, от Сдужението и не желаех да „открадна” (волю-неволю) нечие право, но обективността Ви – в която съм сигурен – ме осмели да подам документи.

Kaкто бях споделил и преди, воден от думите на древноримския поет Хораций „напразни са законите без нравственост”, избрах да уча право. Другите ми мотиви в това отношени бяха и са следните:

• Правото ще ми даде възможност да пресека това сиво небе, което е надвиснало над нас /заради дефицит на нравственост/. Правото е най-важният обществено-нормативен регулатор, антипод на хаоса в обществото. Проблемът е, че не изпълнява своите изначални функции и моята цел е да променя поне отчасти съдебната система, за да възвърне пастелннте си тонове небето ни;
• Правото ще ми позволи да помогна на много хора наведнъж. Ако предизвикам една (положителна!) промяна в правосъдната система, хиляди ще са облагодетелстваните, защото правото не е от науките, които са безразлични към човека, напротив – то съществува, за да удовлетвори правнорелевантните интереси на човешките индивиди. А днес правото обслужва не интерсите на Човека, а на произвола, който се е настанил под одеждите му; 
• Рудолф фон Йеринг в забележителния си труд „Борба за право” детерминира правото като „борба за справедливост”. Считам, че съм борбена личност. С оглед личните качества (intuitu personae), които притежавам, считам, че съм призван да участвам в тази борба.
  

Може би е малко ненормално да се занимаваш с право в държава, в която законите не се зачитат, честните са изолирани, справедливостта броди като едно „правно зомби”, моралът е изпразнен от съдържание, почтеността не е на почит. Подобно на Дон Кихот от едоименната творба на Дефо, с присъщата  му благородна лудост аз съм  готов да се боря срещу неправдата и за върховенството на правото /не на закона, както коректно отбелязва един голям/, защото върховенството на правото е върховеноство на(д) ценности, които са фундаментални за всички нас.

Желанието ми е да работя като адвокат, а наред с това да се занимавам  с правото и на ниво теория. За да не се върнем към талиона, към принципа „око за око, зъб за зъб”; за да избегнем саморазправата и линча; за да може всеки човек свободно да разгърне своя потенциал и за да има правото  превантивна функция, е необходимо всеки да съблюдава правата си, да уважава правата на другите и да  брани свите. А за да е възможно това, е нужно правото да се познава. Именно за изграждането на такова правно съзнание у хората ще работя.

„Помогни ми да те возвися” е била апломбната мантра на училището едно време. Днес, за жалост, мнозина не успяват да продължат (дори прекъсват) образованието си поради материални стеснения. Вън от всяка демамогия искам да уточня, че произхождам от средностатическо семейство, което изпитва финансови затруднения, тъй като поддържа един студент и един ученик. Ако бъда Ваш стипендиант, ще се зарадвам най-много за това, че семейството ми ще получи определно облекчение. Но радостта ми ще се множи, ако подпомогнете ученици/студенти, които заслужават повече от мен, и чиито семейства са в по-влошено финансово положение от моето.

Още веднъж безмерно Ви благодаря за отпуснатата стипендия, която ми беше от голяма полза! Доброто – дори да е малко, колкото прашинка, дори в скала да се намира – някой ден ще бъде изплатено. Същото се отнася и за злото. Добрините, които извършвате, вярвам, че ще се върнат умножени при Вас. И се надявам доброто и добротворството да привличат все повече и повече хора. Затова слагам ударението на Доброто!