Надявам да продължа да живея достойно и да се боря за мечтите си 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Надявам да продължа да живея достойно и да се боря за мечтите си

| 29.08.2018



Следният текст е мотивационно писмо на деветнадесетгодишния Ж. Н., с което кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2018. Освен мотивационното писмо участникът ни е изпратил и документи, доказващи, че има нужда от финансова подкрепа за обучението си. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на някой от младежите, може да види как би могъл да го направи от следния адрес - http://milostiv.org/text/770

Роден съм през септември 1999 г. в гр. Пазарджик. Мама и татко се запознали на 06.01.1992 г. /Йордановден/ и почти веднага се оженили. Чакали са ме седем години докато се появя на бял свят. След това обаче нещата са започнали да се объркват. Бил съм на 40 дена, когато мама ме оставила на свекърва си, за да тръгне да работи като учителка. Когато съм станал на пет баща ми останал без работа. Той така и не намерил работа и на мама й е било много трудно да издържа всички ни. Освен това не се разбирала с баба ми. Поради тази причина мама ме записала на детска ясла, когато съм бил едва на 1 година. Тогава съм започнал непрекъснато да боледувам. Когато съм бил на две години, с поредната бронхопневмония, мама ме завела при нейните родители, за да ме гледат, а тя се върнала в Пазарджик да работи. Баща ми продължавал да е безработен. Помня, че дойдоха да ме видят за Нова година, когато карах третата си година. По това време починал дядо ми по б.л. и баба ми започнала да говори с баща ми да се „отърват” от мама и мен, за да могат по-добре, без ангажименти да живеят двамата в апартамента. Един ден татко казал на мама да си ходи, а тя два месеца го увещавала да не се разделят, но уви. Мама се изнесла с багажа си на квартира в Пазарджик, докато й приключи трудовия договор. После се прибра при нас. Зарадвах се, но не за дълго, защото мама трябваше да работи и замина за Русе. Идваше си, когато почива, но основно ме гледаха баба и дядо. Те ме водиха и по почивки, мама също ме водеше на море. А баща ми така и не се обади и аз не го видях. Годините минаваха, тръгнах на детска градина, а после на училище, гледах с копнеж и тъга другите деца, които бяха с двама родители и тайничко си поплаквах.

Минаваха рождените ми дни, минаваха празници, а баща ми никога не ми се обади, нито пък някои от останалите ми роднини по бащина линия. Постепенно свикнах и болката поутихна. Завърших началното си образование, когато мама ме запозна с млад мъж, с когото имала намерение да живее. Поради тази причина ме взе при себе си и ме записа на училище в гр. Русе. На никого не казах, но ми беше много трудно – нов град, ново училище, нови съученици, а баба и дядо не бяха при мен. В пети клас се роди сестричката ми, много й се радвах, но също и завиждах, защото тя имаше двама родители, които я обграждаха с много обич, а моя баща така и не ме потърси. Докато един ден мама не ми каза, че баща ми е починал в Чехия. Бил там на работа и починал внезапно. Не зная какво почувствах по-силно – копнежа за бащата, болката от загубата или яд, че той не ме потърси поне веднъж, докато беше жив, а сега аз вече нямаше никога да го видя. Мама получаваше минимална издръжка за мен от Община Русе, тъй като баща ми не доказал доходи. После започнах да получавам пенсия от починалия си баща. Нашите не ми го казваха, но аз усещах, че тези приходи са крайно недостатъчни за моята издръжка, защото никой никога не ме е лишавал от нищо, но си личеше, че им е трудно. Исках да работя и го направих, когато бях на 14 години. Така с помощта на мама и нейния семеен партньор си купих колело, а после мотор, хубав телефон и др. неща, които мама сама нямаше как да ми подсигури.

Пожелах да уча в Професионалната гимназия по механотехника в гр. Русе. Избрах училището, защото се увличах по техниката и колите. Бях добър ученик и я завърших успешно. Исках да започна да работя, за да не съм повече в тежест на мама и да мога да й помагам. Но всички настояха да продължа да уча, за да мога да се реализирам по-успешно. И ги послушах, като записах специалност „Евроатлантическа и глобална сигурност” в Русенския университет. Специалността ме грабна с възможностите, които предоставя – работа в сектор Полиция, Пробация, секретни служби и т.н. Ще бъда на общежитие, за да бъда още по-самостоятелен. Надявам се да си намеря почасова работа след лекциите, за да си помагам. В момента работя на Черноморието, за да си спестя пари за университета.

Това е в общи линии живота ми дотук. Макар и да не е бил много благосклонен към мен, се надявам да продължа да го живея достойно и да се боря за мечтите си, една от които е да завърша започнатото образование и да се реализирам успешно. Искам мама, баба и дядо да се гордеят с порасналия си и успял син и внук!

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org