Титяна от гр. Павликени: Животът ми предложи възможност да общувам и опознавам много хора – и в училище, и в Дома, където живея 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Титяна от гр. Павликени: Животът ми предложи възможност да общувам и опознавам много хора – и в училище, и в Дома, където живея

Автор: Титяна от гр. Павликени | 20.08.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Титяна от гр. Павликени, заедно с допълнителни документи, кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в неравностойно положение, желаещи да учат висше образование. Всеки, който желае да помогне за следването на Титяна, може да види как би могъл да го направи следния адрес - http://milostiv.org/text/758

Като малко дете си мечтаех да стана известен журналист. Представях си как интервюирам преуспели в своята професия хора. Възрастните около мен обаче ми казваха, че няма как да стана журналист, след като съм толкова притеснителна и свита. За журналистиката трябва говорене, а аз обичам да слушам. Обичам и да наблюдавам хората и света около себе си. Често си правя преценки, кой какъв човек е, какво да очаквам от него. В себе си изпитвам гордост и радост, когато разбера, че съм познала и бъдещето е потвърдило моята преценка. Понякога греша, но и това е интересно. Свързано е с опознаването на различни хора с различни характери, реакции и преживявания. Наблюдавам и себе си. Усещам, кога се чувствам свита и кога се „отварям”.
 
Растейки, все повече обичам да общувам. Животът ми предложи възможност да общувам и опознавам много хора – и в училище, и в Дома, където живея. Обичам, обаче, онова общуване, при което по-голямата част е слушането. Неслучайно имаме две уши и една уста. Такава е и пропорцията в предпочитаното от мен общуване – по-малко говорене, два пъти повече слушане.

В 9 клас в часовете по психология разбрах, че това е основен принцип в работата на психолога. Слушане като подкрепа, като даване на положителна емоция. Така разбрах, че тази професия е много подходяща за мен. Желая да съм добра с хората, да им помагам в трудни моменти, да им подавам ръка, когато имат проблеми.

Представям си, че като завърша психология, ще  работя като психолог  в училище, Дом,  ЦНСТ или Защитено жилище. Децата, на които ще помагам, ще имат нужда от внимание, добра дума и разбиране. Ще са пострадали от нещо – без родители или от много бедни семейства. Аз ще имам търпение да ги слушам, да ги съветвам, да ги успокоявам, да им давам сигурност и увереност в себе си. Знанията по психология ще ми помогнат да опознавам по-бързо техните характери и реакции, да знам, как биха постъпили и какво е най-доброто за тяхното развитие.

Днес искам след завършване на училище да продължа своето образование в университета, специалност „Психология”. Мога да съм толерантна към хората, да ги разбирам и да съпреживявам. Имам  натрупан досега жизнен опит, който ме направи по-силна и борбена.  Знам, че съдбата ми зависи от мен, бъдещето е в моите ръце!

Снимка: pixabay.com

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи