Виктория от гр. Пловдив: Комуникацията с ерудирани личности е от есенциално значение за култивирането на съзидателна енергия 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Виктория от гр. Пловдив: Комуникацията с ерудирани личности е от есенциално значение за култивирането на съзидателна енергия

Автор: Виктория от гр. Пловдив | 30.07.2017



Следният текст е мотивационно писмо, с което Виктория кандидатства за стипендия в конкурса на Милостив - "Добротворчество" 2017. Целта на конкурса е да подпомага младежи в затруднено финансово положение, желаещи да учат висше образование. Към писмото си деветнадесетгодишната  Виктория ни изпрати и документи, с които показва, че е в материално затруднено положение. Всеки, който желае да помогне за следването на Виктория, може да види как би могъл да го направи от секция Дарители на интернет страницата на конкурса - http://milostiv.org/text/746
***
Искам да уча висше образование, защото възприемам обучението като възможност за усъвършенстване на моите лични способности и като платформа и средство за създаване на познанства с общности със сходни на моите интереси. За мен възпитанието и натрупването на умения в образователна институция не е единственият път за градация – развитието има много предпоставки и зависи от разнообразни фактори, като следователно може да бъде осъществено и в разнопосочни ниши. Комуникацията с ерудирани личности и подходящата среда за развитие и напредък са от есенциално значение за култивирането на съзидателна енергия по пътя на образованието в моите представи и цели. Следоваелно, аз желая да уча висше образование не само заради неизброимите ползи от естеството на самия учебен материал, но и защото в атмосферата и условията на средата във висше учебно заведение аз ще срещна хора, които притежават подобна ценностна система, изградена от перспективи за живота и удовлетворението от работния процес, с които ще мога да работя в бъдеще и да осъществя общите ни идеали за ползотворно усвояване и прилагане на наученото. Това е от ключов интерес за специалността, която аз желая да уча – журналистика.

За да бъде журналист, човек трябва да е готов да отстоява своите нравствени устои и независимото си мнение, да е адаптивен и толерантен към случващото се и да се освободи от всякакви стереотипи и предразсъдъци. Субктивността е полезна до степен, в която индивидът може да интерпретира материала според собствените си разбирания и хоризонти и като резултат да представи самостоятелно изложение на въпроса с отличаващи се характерни нюанси и неподражаемо тълкувание.

Когато завърша, аз искам да работя като журналист в България, защото визуализирам себе си като гласът на младото поколение и съм на мнение, че съм способна да изразя това, което вълнува будните хора на моята възраст. За мен амбициозните студенти в държавата ни са бъдещето и благодарение на тях ще можем да се справим с най-належащите и затрудняващи въпроси на социално и обществено ниво. Като журналист аз искам да пътувам и да избирам историите, които да отразя – ще ме интересуват детайлите и значимостта на това, което пиша. Към момента съм на стажантска позиция към UNA News Media Bulgaria и съм част от проекта Humans of Plovdiv, благодарение на което съм придобила опит с работата с хора и подхода към предмета на разговора, колкото и деликатен може да се окаже той, както и допустимата дистанция относно личното пространство на интервюирания.

Моята мечта и да помагам на хората по всички възможни начини – от години се занимавам с доброволческа дейност и това ме е научило да уважавам и целя уязвимостта в хората и да откривам това, което отличава отделния човек от тълпата и го изгражда по продължение на житейския му път. Като журналист аз вярвам, че ще мога да се докосна до съкровеността на всяко едно изпитание и да запозная света с тези изповеди и препятствия, през които хората преминават, за да утвърдят себе си и да докажат готовността си да се борят и да дават.

В момента съм част от Global Thinkers Mentors – лидерска програма за млади хора и промяната, която те могат да донесат на света – като представител на България и с моя ментор работим по развитието и разпространението на неправителствената организация Global Dialogue Foundation, което ми позволява да общувам на междукултурно ниво с хора от всякакви сфери и това ми дава представа за пъстротата и красотата на света и как всъщност всички сме едно и просто трябва да си помагаме по пътя към общите ни въжделения. Занимавах се три години професионално с лека атлетика, което ме научи на дисциплина и постоянство и ме насочи как винаги да аргументирам решенията си и да сравнявам успехите си единствено със себе си и предишната ми степен на развитие и да ги съобразявам с въздействието, което могат да окажат в глобален мащаб. Затова знам, че няма да се откажа от съзнателния ми избор да стана журналист и да повлияя положително на възможно най-много хора със смисъла и посланието на материалите, които подготвям, и събитията, които отразявам. Образованието ще ми помогне с това да открия нови неща за света около мен и да разбера още за своите абиции в бъдеще. Колкото повече уча, толкова повече идеи ще изникват пред възприятията ми и толкова повече ще се мотивирам да постигна всичко, което съм поставила като крайна дестинация още в началото на пътуването. За мен е от ключово значение човек да знае как да си постави цел, която да отговаря на критериите му във времеви план и която да може да измери, за да проследява прогреса си и да не се отклонява от пътя. Образованието е необходимата предпоставка и за т.нар. „меки умения”, които помагат на човек да работи в екип и го ориентират относно поведението в работната среда, оформянето на документи за различни институции и опознаването и рефлектирането върху мислите и действията.

Работя от седемнадесетгодишна и до този момент съм си изградила конкретна представа за разликата в отношенията в гимназия и респективно университет и общуването с колеги и интеракцията с клиенти. Затова твърдя, че обучението далеч не се случва само в образователна институция и че човек не трябва да спира да надгражда себе си и да търси нови начини да просперира и без да има подкрепата на учебно заведение, например. Но е безпрекословно, че работата по проекти със състудентите и взаимното обогатяване е в пъти по-ползотворно и пълноценно за разработването на конкретна задача. Когато човек има спокойствието и сигурността на образованието в институция, той може да се концентрира върху поставения проблем без да мисли за странични битови фактори като финансовата част на обучението или други посредствени нужди. Над всичко стои самият процес и желанието на обучаващия се, чийто успех е сигурен, ако той извършва начинанието със сърце и отдаденост. Затова за мен образованието е нужно – желая да уча журналистика, за да мога да натрупам знанията и опита и да се посветя на помощта за хората в бъдеще, които са в подобно на моето положение в момента, и да им осигуря почвата, за да използват потенциала си и да се реализират, без да ги спират преходни обусловености като материалната стойност на образователния процес.

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи