Пожали ближния си и няма да го осъдиш. За взаимоотношенията с хората имащи тежък характер 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Пожали ближния си и няма да го осъдиш. За взаимоотношенията с хората имащи тежък характер

Автор: Игумен Нектарий (Морозов) | 20.06.2017



Радостта от общуването е едно от главните земни утешения на човека. Но ние изживяваме тежко случаите, в които общуването се оказва тягостно и мъчително. Нямам предвид откритите и остри конфликти – това е друга тема. Не става въпрос и за изпитването на открита неприязън към определен човек, защото за нас като християни това е съвършено недопустимо. Аз говоря за тези ежедневни ситуации, при които някой ни дразни или се опитва да ни уязви.

Това бива така: даден човек не проявява враждебност към нас, не ни прави зло, но общуването с него е доста тежко и трудно. Обемът на случаите, предизвикващи тази тежест, е много голям. Тук спадат случаи на конфликти в работата, когато някой ни обижда и унижава; безкомпромисните противоречия с домашните – например ако нашите домашни не споделят нашата вяра – например ако жената иска да се помоли на тишина, мъжът нарочно включва и усилва телевизора. И всичко това може да ни доведе до силно психическо изтощение, да ни извади от равновесие и да ни доведе до непредвидими болезнени състояния.

В никакъв случай не трябва да се чувстваме като жертва! Това е най-важното, според мен. Много е важно в такива ситуации да видим условията, които способстват за нашето усъвършенстване. И не е важно в каква ситуация се явяват тези условия: много сложна, не много сложна или привидно сложна.

И второто много важно нещо, което трябва да знаем: в живота има само една норма за общуване между хората и тя е уважение и любов. И това не е просто принцип на човешкото общество, не е просто установен обществен порядък, а основен признак за естествеността и нормалността на човека. Следователно, човекът започващ студена война с нас, не само преминава нравствените граници, но се намира в ненормално състояние, тоест той е в голяма опасност. Така че вместо да се обиждаме на този човек, ние трябва да почувстваме това негово нещастие като свое. Тогава ние ще престанем да се чувстваме като жертва, ще започнем да проявяваме милост и разбиране към изпадналия в потъмнение и нещастие наш ближен. Така от състояние на едно разрушително страдание, ще преминем в състояние на състрадание, което е съграждащо и по отношение на самите нас, и към нарушилия нравственото си здраве човек. За такива случаи преподобният Анатолий Оптински казва: „Пожали човека и няма да го осъдиш“. Трябва да можем да отвеждаме вън от себе си злата сила от понесените обиди и унижения. Тогава тя няма да ни навреди и ние ще можем да разсъждаваме как по най-добрия начин да помогнем на човека и да не го осъдим. А средството за отклоняване на злите сили от човешката душа е смирението (Бел. прев.).

Във всеки случай човек трябва да се бори със своята гордост и да я изкорени от себе си. Случва се човек да не реагира на обидите от други хора, просто защото счита, че те са много по-нисши от него и се отнася към тях с презрение, като към същества от друго, по-нисше духовно ниво. Да пожалиш човека и да го презираш, са две коренно различни неща. Жалостта е по съдържанието си и милост, защото искрено съучаства в страданието на ближния, предполага молитва за него, както и всякакъв друг вид помощ.

Когато ние се сблъскваме с открито и убийствено проявена ненавист, а тя е откровено демонично чувство, душата ни по правило бива повече или по-малко наранена. Това става поради гордо-бесовския характер на ненавистта. Можем да се опитваме да помагаме на ненавиждащия ни човек, да изпитваме жал към него, да правим всичко възможно за него, и при все това той да започне да ни ненавижда още по-силно. Ненавистта не бива да ни разстройва и да ни довежда до униние от своята неспособност да променим човека – това не е наша неспособност и немощ, защото преди всичко действа бесовска сила в такъв човек (който ни ненавижда).

В такива случаи правилното наше действие е да се обезопасим, тоест да се отстраним от полезрението и поле действието на ненавиждащия ни човек. Ако последният е физически близо до вас – съсед, колега, то разумно е да предприемете нужните практически мерки, които ще го ограничат и отслабят негативно то му действие спрямо вас. В нашия храм имаше случай, при който мъж бие жена си, лоши съседи тормозят стара самотна жена и други подобни. Полицията и кварталният не реагираха по никакъв начин. Наложи се наши миряни да отидат при провинилия се съпруг и лошите съседи, като им направиха нужното предупреждение. И това се оказа достатъчно, защото хора, които проявяват агресия срещу беззащитни, по правило, са страхливи и не рискуват да изпитват настойчиво съдбата.

Молитвата е велико средство за живот и тя помага във всички случаи. И безусловно, ако се сблъскаме с неприязън, преди всичко трябва да се молим за човека, то още повече трябва да се молим за човек, който изпитва към нас ненавист (омраза). Можем да се молим и за изпитващите към нас неприязън, и за тези, които ни ненавиждат. В такъв случай препоръчвам да отделите известно време за молитва за такъв човек, може да е много малко, но посветете някакво време за този човек. Можем да правим за него по няколко поклона на ден или да се помолим със своя молитва, която ни е на сърце. Но много важно е да не възприемем такъв човек като някое препятствие, което Господ да отстрани по молитвите ни. И трябва да имаме предвид, че резултатът от нашите молитви може да бъде различен: често се случва този човек още повече да се ожесточи и още по-силно да въстане против нас. Но това е дяволска хитрост – врагът иска да ни накара да спрем молитвата, защото падналите духове знаят силата на молитвата и се боят, че тя може благодатно да прекрати чувството на ненавист. За това те предизвикват ожесточение в зависимите от тях хора, за да спрем да се молим за тях. Но това е знак за нас, че молитвата ни е действена и не бива да я спираме.

Единствено можем да спрем молитвите си тогава, когато този, за когото се молим да бъде излекуван от ненавистта си, се занимава с окултни практики, езотерични учения, магия, и други.

Въобще не трябва да се боим от ненавиждащия ни човек, защото именно страхът ни предизвиква ответна агресия у него, която е необходима съставка на злото, изразено в случая чрез ненавист. Един атонски подвижник сравнява злото с верига, опасваща целия свят, в която всяко последващо звено е злоба, като следствие на предишното звено, което е също е злоба. Това е верижна реакция и тя може да бъде безкрайна, но може и мигновено да се прекъсне тогава, когато едно звено от веригата откаже да продължи злата приемственост, тоест откаже да бъде зло. Така всеки от нас трябва да бъде това звено от човешката приемствена верига, което отказва да прави зло и не го извършва в ежедневния живот.

Благодетели по неволя

Една от най-поразяващите прояви на ненавистта е клеветата. Малко са тези от нас, които със спокойно и мирно сърце могат да изслушат едно справедливо изобличение на своите недостатъци и грехове. Още по-трудно ни е да изслушаме без гневно обвинения за неща, които не сме извършили и даже не сме и помисляли. Но съвсем невъзможно ни е да понесем клевета, която да нараства лавинообразно, обраства с все нови и нови лъжливи подробности, изричани от хора, които даже не ни познават – несмислени рупори на клеветата. Когато те обвиняват незаслужено и невярно, спомни си най-вече своите скрити и тайни грехове. Клеветата уврежда нашата делова репутация и ни позори в личен и обществен план. Тя е оръжие на врага на човешкия род, което ни уязвява в най-незащитеното място и удря толкова подло, че ни причинява нетърпима болка. Но най-лошо е това, че клеветата може и действително да убие човека, да го лиши от живот.

Но най-тежкото, най-горчивото и невъзможно изпитание, се явява и най-полезно за нас. Това означава, че оръжието, което ни поразява смъртоносно, може да бъде обърнато в оръжие на нашето усъвършенстване и спасение.

Ние грешим всеки ден и всеки час не само с дела, но и с думи, и мисъл, и с всички свои чувства. И тези наши грехове в голямата си част остават скрити от всички, освен от Бога. Когато се каем пред свещеника за тези си грехове, ние искаме да изтрием с това ръкописанието им и Бог да не ги споменава пред цялата вселена на Страшия Съд. Именно от тия грехове ни очистват клеветническите уста, подобно на изкусен лекар, разрязващ гнойния абсцес, за да изтече болестната течност. Без сами да разбират това, клеветниците ни стават наши благодетели по неволя. Тук действа притчата за дясната и лявата буза: когато ни ударят по дясната ни страна, тоест обвиняват ни незаслужено, главното, което се иска от нас е не да се оправдаваме, не да се защитаваме, а да си спомним дали не сме извършили някога това, в което ни обвиняват сега. Така милостивия Бог с късна дата ни припомня тайни и забравени грехове, за да ги изповядваме и да не се срамуваме после пред Ангели и човеци на Срашния Съд.

Но ако ние понесем лъжливото обвинение – клеветата безропотно, с великодушие и с благодарение Богу за всичко, без ожесточение и малодушие, тя ни приближава към Господа Иисуса Христа. Защото като страдаме незаслужено, ние, макар и съвсем малко се уподобяваме на Него, против Когото са въставали с такава ревност и такива усърдни клевети, и Който изцяло е страдал заради нас незаслужено. Така в своя малък човешки размер ние участваме във великото изкупително по отношение на човека Божие дело. Следователно клеветата, от причинител на страдания и нещастия, може да стане източник на радост за човека, чрез изкупителната жертва на Господа и последвалото я възкресение. Защото не е достатъчно само да търпим и да бъдем благодарни, но сме призвани и да се радваме: „Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата; тъй бяга гонени пророците, които бяха преди вас“ (Мат 5:12 ) .

И ще се помирят с тебе небето и земята

Възниква следния въпрос: защо при различните хора общуването има различно действие и последствия?

Едни хора цял живот не срещат такива, които да им досаждат и да ги тормозят, други се сблъскват с тях от време на време, а на трети целият им живот е едно пълно потапяне в средата на хора враждебни и ненавистни.

Даже ние и да не се чувстваме виновни пред досаждащите ни, или ненавиждащите ни хора, даже техните нападки да са несправедливи, ние трябва да си спомним псалома : „Да ти даде Господ каквото ти сърце желае и всички твои намерения да изпълни“ (Пс.19:5). Не само отношенията ни с хората около нас, но и отношенията ни със света като цяло, се основават на това, което е в нашето сърце. Св. преподобни Исаак Сирин казва: „Помири се със себе си и ще се помирят с теб небето и земята.“ Но ако ти не си се помирил със себе си и в сърцето ти бушува метеж, то ще ти пречат и хората, и обстоятелствата. И това има очевиден духовен смисъл: ти не се помиряваш със себе си, защото си горд. Тогава Бог ти изпраща смирение против твоите желания. Ако ти разбереш тази Божия помощ и се смириш, то ще може да влезеш в хармония с обществото, с хората и обстоятелствата. Така действително и безболезнено ще постигнеш желанията на сърцето си, които ще се изменят положително под въздействието на смирението.

Ако не разбереш Бога и не се смириш, ще продължаваш да живееш в страдания. Колкото е по–смирен човек, толкова по-леко се уреждат отношенията му с обществото, с другите хора. Защото да приведеш в състояние на вътрешен бунт един смирен човек, е все едно да предизвикаш буря в морето като раздвижиш водата с пръчка. Смиреният човек има дар от Бога да вижда скритата красота – тази, която блести невидимо и в най–незабележимия човек. Тази красота и възможността да я видиш прави хората близки един с друг, защото я има във всички нас по правило. Тя е един от белезите на образа и подобието Божие в човека. Чрез тази красота, виждана и осезавана от смирението, хората живеят заедно, в един народ: и добри, и тези, които още не са станали добри, а може би и въобще да не достигнат до това.

Източник: www.bogonosci.bg
Превод: Димитър Павлов

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи