Добротворчество - как едно малко момиче става голям носител на доброто

| 18.04.2015

Текст на Нанси Борисова, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

Истинското добротворчество

Прожекторите угасват. Бурните аплодисменти секват. Хората излизат от залата с широки усмивки. Така завършва благотворителният концерт организиран от Природо-математическа гимназия „Св. Климент Охридски” гр. Монтана в подкрепа на Павел и Иван - двете деца, останали кръгли сираци след трагедията в Горни Лом. Да надникнем в урната. Благодарение на всички участници и на зрителите са събрани 1453 лв. – далеч по-малко от очакваното. И все пак, сумата не е чак от такова значение, важна е самата инициатива. Тя се заражда като идея след като Атанаска и Петя, ученички от същото училище, които са полусираци, решават да дарят стипендиите си на двете момчета от село Средогрив, които загубиха своите родители след опустошителния взрив в завод „Миджур”. Павел е на 22 години и е настойник на 5-годишното си братче Иван и двамата трябва да изплатят банков заем, оставен от родителите им. До тук добре, но нека си припомним изпълненията от концерта.

В събитието се включиха младежи от всички певчески и от много танцови формации в града. Интересен факт е, че всички те забавляваха публиката с ритмични и оптимистични песни. В мероприятието се включиха ученици от Националната музикална академия „Панчо Владигеров”, както и Вася Попова - полуфиналистка от телевизионния формат „Гласът на България” през 2013г. Никой от тях не изневери на тенденцията при подбора на репертоар. Навярно това се дължи на невнимание или несъобразителност.

Любопитен обаче е фактът, че броени дни преди това събитие, другата гимназия в града – ГПЧЕ „Петър Богдан”, също организира благотворителен концерт, този път в помощ на пострадалите при наводненията в градовете Берковица и Мизия. Дарената сума бе 500 лв. Участниците в това мероприятие също не пропуснаха да създадат приповдигнато настроение с изпълненията си. Тук възниква въпросът – Дали двете училища не се съревновават? Дали това не е поредният опит на младежите да открият поле за изява за самите себе си? Дали това не е един от малкото начини в този град, чрез който хората да искат да са разнообразят? На фона на двете сериозни трагедии, сполетели наши сънародници, положителният отговор на тези въпроси би донесъл само още тъга. Това са само два от многото примери за псевдодоброта, които стават все повече и повече правопропорционално на човешките нещастия.

Нещо подобно се  случи и на благотворителния бал на клуб по спортни танци „ОГОСТА данс”, организиран с цел събиране на средства за семейства, отглеждащи деца с увреждания. В събитието взеха участие също двойки от клубовете от Радомир, Перник, София и Благоевград. Артистичен партньор на “ОГОСТА данс” бе Държавна симфониета – Видин, а младата поп изпълнителка Анелия Ангелова завладя всички присъстващи с таланта си. Равносметката - събраната сума е 1555 лв., при все, че на латино фиестата и феерията от стандартни танци присъстваха хора със завидни финансови възможности, далеч над средните.
Няма две мнения, че в дивия Северозапад се оцелява тежко, но добрият пример и искреното добротворчество са едни от многото начини да направим живота си и живота на другите не чак толкова труден. На фона на всички тези хубави инициативи, макар и с лека нотка фарс, се откроява едно малко момиченце, което е едва четвърти клас. Нейното име е Елина. Тя е една от малкото ГОЛЕМИ носители на добротворчеството.

Преди няколко седмици тя отива на училищна екскурзия заедно със съучениците си. По време на пътуването децата посещават няколко манастира и църкви. Когато се прибира вкъщи, Елина връща минимална част от джобните си пари, които била получила от майка си. Оказва се, че малкото момиче купило за себе си само една близалка и малко сувинирче. Всичките си останали пари тя дала за реставрация на посетените места.

Същото това момиче присъстваи на споменатия по-горе бал. Тя не се поколебава да помоли родителите си за средства и без чувство за своещина, без капка егоизъм, тя пуска внушителна сума в урната. Би било погрешно да кажем, че Елина прави това от „малка”, но всъщност тя цял живот помага. Тя не понася да гледа или чува за несправедливост и е безкрайно съпричастна към онеправданите. Не само, че се включва във всякакви благотворителни инициативи, тя помага на всеки човек, останал без дом и без хляб, когото срещне на улицата.

Ето как едно малко момиче става голям носител на доброто, на добротворчеството. Тя прекрасно знае стойността на парите, защото сама заделя свои събствени спестявания, но въпреки това е готова да даде, без да остави за себе си.  Брат й е студент и тя живее сама с родителите си в Монтана, но въпреки това умее да дели, умее да помага, умее да бъде добра, умее да бъде човек.

В това се състои истинското добротворчество, да си готов да дадеш всичко, не за да получиш облаги, не за да получиш благодарности, а заради личното удовлетворение, че си помогнал. Това малко дете е пример за всички нас. То ни учи, че доброто е добро, когато е направено без задни мисли, че дарението е ценно, когато е направино с душа, а не откъснато от сърцето. Елина ни показва, че можем да бъдем пресметливи във всички останали случаи, но не и в своята съпричастност. Да, тя не изкарва сама парите си, но с честото си и необременено детско съзнание ги влага в най-печелившия спестовен фонд, тя прави най-добрата инвестиция – с тях тя твори добро. И след време, когато това малко момиченце се превърне в красива млада дама, тя ще бъде по-богата от всички спонсори на благотворителния бал, по-успешна от всички участници в благотворителните концерти, защото в нейната банкова сметка ще е покълнало семето на добротата и ще е народило изобилие от своите плодове.

Големите носители на ИСТИНСКОТО добротворчество, същите тези, към които се числи и „малката” Елина, са хората, които чрез своя пример, макар понякога и да не го осъзнават, променят околните и заобикалящия ги свят!

Снимка: 24chasa.bg Ваня Ставрева