Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Добротворчество - за Анастейша, Уерис Диъри и Малала Юсуфзай

| 12.04.2015



Текст на Деница Иванова, с който кандидатства в категория Млади писатели на конкурс "Добротворчество".

Личност, която ме вдъхновява

Помолиха ме да напиша личност, която ме вдъхновява, без значение коя и от каква област. Всеки ден през главата ми преминаваха нови и нови имена. Как да определя само един?!  Само един ли заслужава и само един ли ме вдъхновява…определено не. Затова реших моята личност да е Човекът. Онзи, борещия се срещу проблемите, срещу неправдата. Онзи, който помага на другите и вдъхновява с примера си.

Първото име, което ми мина през ума е Анастейша. Тя е американска певица, не твърде успешна, но изключително талантлива. Пораснах с песните и. Започнах да я слушам в годината, когато тя се беше разболяла от рак на гърдата. За пръв път. Тогава бях малка и не знаех каква е причината за болката в песните и. Но по-късно разбрах. Тя бе избрала да се бори, а страданието си да изпее в песни. Песни, с които казва на света, че я боли, но и че не е единствена. В свои интервюта казва, че е изпитвала страх, но никога не се е съмнявала, че ще пребори рака. Приемала е операцията като необходим ангажимент от календара си. И го побеждава, а след това посвещава голяма част от енергията си на фондация, подпомагаща жените, болни от рак на гърдата.

Освен рака, от дете Анастейша боледува от рядък синдром, операция, с който се гордее и винаги е показвала и проблем с очите, поради който очилата са нейна запазена марка. И въпреки това не се отчайва. Тя ме вдъхновява с неуморимия си дух. Десет години след първата си диагноза, през 2013г. отново се появява ракът. Този път тя е още по-силна, без да се колебае си прави двойна мастектомия, макар че за едната и гърда в този момент не е необходимо. Анастейша споделя, че винаги, когато се е борила с болестта, е имала една мисъл : “Не трябва да позволя на рака да вземе най-доброто, което имам”.

В следващите дни обаче са замислих за друга жена – Уерис Диъри. Абсолютно неизвестна у нас, но изключително успешен модел в Европа и Сащ. Уерис е сомалийка, родена и израснала в пустинята. На 12-годишна възраст избягва, заради нежеланието си да сключи уреден брак. Сама, пеш, боса, гладна и без пари преминава през пустинята и стига до столицата, а от там заминава за Лондон, където с години работи като прислужница на сомалийския посланик. Тя е пример за несломим дух и воля, на които мога само да се възхищавам. Тя разказва на света за една ужасна традиция – женското вагинално обрязване, от което умират хиляди момичета в Африка. Въпреки срама си, тя споделя, че това и се е случило, когато е била на 5 години и това се прави на почти всяко момиче, а е изключително опасно. Посвещава живота си на борбата за налагане на забрана на женското обрязване. Често то се случва в пустинята, върху камък, с ръждясало ножче за бръснене, без никаква упойка и с много усложнения. Уерис става посланик на ООН, създава Фондация и в някои африкански страни женското обрязване наистина се забранява. Тя повдига тема, за която европейският свят дори не подозира. Не мога да си представя каква вътрешна сила и смелост е нужна за едно момиче, възпитано в съвсем други порядки и култура, да застане пред целия свят и да говори за тази варварска традиция и страданията си.

Замислих се и за 17-годишната Малала Юсуфзай от Пакистан, която бива простреляна, заради публикациите си  в защита на възможностите за образование на момичетата в долината Сват, където активното талибанско движение прави опити за неговото ограничаване. На 9 октомври 2012 година талибани правят опит да я убият и я прострелват в главата. Атентатът предизвиква широк отзвук в страната и чужбина. Тя обаче оцелява и продължава да говори за правата на момичетата да се образоват. През 2013г. получава наградата за свобода на мисълта „Сахаров“, а през 2014г. Нобеловата награда за мир. Възхищавам и се искрено, защото аз и връстниците ми на 17 години се радвахме, когато нямахме училище и не оценявахме възможностите, които имаме. А тя, въпреки опита за убийство, не се отказва от мисията си.

Реших, че заслужават да пиша за тях и стотиците хиляди жени в Афганистан, които са подлагани на нечовешки страдания и тормоз. Като 15-годишната Сахар Гюл, чиито съпруг и сватове я държат 6 месеца в мазе и подлагат на всякакви мъчения, от които тя почти загуби зрението си, но показа на света раните си. Има прекалено много жени като нея, тормозени и продавани на талибаните, за които ние тук не знаем, а там в момента това се повтаря всеки ден. След навлизането на талибаните в Афганистан жените нямат абсолютно никакви права, само забрани. Забранено им е да учат, работят и ходят на лекар мъж, което е ирония, тъй като жените не могат да работя и съответно няма жени лекари. Женят принудително момиченца на по 10 години. Ако жена се разхожда без мъж по улицата дори и с бурка, бива пребивана до смърт… Това се случва, дори и тук да не искаме да знаем, да не искаме да признаем. Възхищавам се искрено на избягалите, на оцелелите, на тези, които въпреки страха си, говорят за това.

Но преди да седна да пиша се замислих, че примери за възхищение има много и у нас. Всъщност толкова много, че бих могла да пиша с дни. Затова реших да пиша за човека. Обикновеният човек, който излезе по улиците и спасява хора от наводненията, разчиства кал със седмици и събира дарения за пострадалите. Не просто се възхищавам на хилядите доброволци, които видяхме миналата година, те ми вдъхнаха надежда. Надежда за това, че все още има хора, че има по-светло бъдеще.

Личността, която ме вдъхновява е Човекът – който се бори с всички трудности и не се предава; човекът, който въпреки страха и опасностите показва на света, че е нужна промяна и че ние сме хората, които трябва да я направят. Човекът, който дава от себе си на другите, помага и посвещава времето си, за да живеем всички в един по-добър свят.

Снимка: wikipedia.org

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova