Благодеяния трябва да правим и на хора с различно вероизповедание и с различна етническа принадлежност

| 03.05.2014

Есе от Симеон Йорданов - участник в конкурса на тема Милостинята като висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.

Симеон Йорданов e бакалавър по Богословие в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. На 23 години е и е роден в град Пазарджик, където и до момента живее.

* * *

Най-точно понятие за милосърдието ни дава Сам Господ Иисус Христос в притчата за милосърдния самарянин, в която другоплеменникът самарянин помага на другородецът евреин, който се намирал в смъртна опасност заради побоя, нанесен му от разбойници. От тази притча научаваме каква е действителната стойност на милосърдието, как то се разпознава и как се извършва. Още: че то е насочено не само към нашите ближни, но повече към хората, които не познаваме. /Лк 10:30-35/. 
В настоящото есе ще разгледаме въпроси, като: милосърдието като благотворителност. Социална дейност на БПЦ след освобождението. Благотворителни инициативи в БПЦ днес. Дали е необходимо да сме богати, за да бъдем милосърдни? Защо да бъдем милосърдни? Как да правим милостиня? На кого да помагаме?

Милосърдието се изразява предимно в благотворителни инициативи. Такива благотворителности са вършели и велики светила на Църквата, като св. Йоан Златоуст, който бил открил в Антиохия хранителни заведения за над 3000 души. Св. Василий Велики, който чрез проповедта си склонил богатите да отделят от богатствата си, за да нахранят бедните, а сам той раздал целия си имот в полза на бедните. Като станал Кесарийски епископ (371 г.) пък разгърнал широка благотворителна дейност, отваряйки хранителни заведения за социално слабите, приюти за бездомници, сиропиталища и др. социални заведения. св. Йоан Кронщадски, който се е лишавал понякога от всичките си лични средства, за да даде на просещите му подаяние, е изградил „Домът на трудолюбието”, където намерили работа хиляди бедни хора в различни дейности, като едновременно с това  и храната им била безплатна. Разбира се, от нас не се изисква да дадем всичките си налични средства, необходими за издръжката ни за цял месец, но една част от тях можем да си позволим да отделим за бедните при добросъвестност /1К 9:7/.

Българската православна църква също предприемала редица социални дейности. В Следосвобожденска България благотворителните мероприятия били осъществявани от отделни клирици и митрополити, по-известни от тях били: митрополит Неофит Видински (1868-1971), който всъщност положил началото на национална благотворителна дейност. Той дал препоръка за учредяване на „Православното добротворно братство” при митрополитския храм „Св. Николай”, което с помощта на местен благодетел (Йоница Николов) създава и издържа сиропиталище за стари хора. През 1934 г. пък изгражда чрез благотворителни фондове „Дом за християнска просвета”. През 1935 г. отделя над милион лева от спестяванията си за издръжка и просвета на българския народ, а други 600 000 лв. – за издържане и образование на способни юноши и младежи.

Митрополит Симеон Варненски (1840-1937 г.) в предсмъртното си завещание поръчал от 19-те благотворителни фонда, които създал и развивал със заплатата си, да бъдат използвани за издръжката на ученици от Варненската и Преславската епархия. Митрополит Максим Пловдивски (1850 – 1938 г.) е също един от изключителните благодетели духовници на нашата Църква, който учредява фонд „Епархийски духовни нужди” (1930 г.), фонд „Епархийски старчески приют. Част от тези фондове отделя за издръжка на ученици и студенти, за поддръжка на образователните учреждения, болници и приюти. Основава книгоиздателство към митрополията, а малко по-късно излизат и списанията „Духовни нива” и „Християнче”. Към благотворителността на митрополит Максим са и откриването на редица трапезарии за деца и ученици в митрополитския град, създаването на сиропиталища в цялата епархия и др. Преди смъртта си митрополит Максим завещал спестяванията си на стойност 1 400 000 лв. да бъдат употребени за религиозни и културно-образователни начинания. Виждаме, че някои от благотворителните дейности на нашите предци обхващали не само районите, в които живеели и работели, но и цялата страна.

Днес в БПЦ също се организират благотворителности, макар и с по-малък обхват. Някои храмове също полагат усилия за отваряне и поддържане на  столове за прехрана на бедни, макар не винаги издръжката да се поема от енорията, а в доста случаи от частни лица, съпричастни на благотворителността.  Така по инициатива на един от църковните настоятели (Пламен Ангелов)  към храм „Св. Йоан Рилски” в Търговище през 1997 г. е отворена столова, осигуряваща прехраната на около 70 души. Сега се поддържа от няколко съпричастни към инициативата благодетели.

Подобна е инициативата „Кошница на милосърдието”, организирана от настоятелството към църквата „Св. Параскева” в Пловдив. Състои се предимно в събиране на всякакви храни най-вече на такива от първа необходимост (зърнени храни, бобови храни, олио, брашно лютеница и др.) за бедни и хора с непостоянна прехрана. Впоследствие тази християнска инициатива остана отворена за непрекъснато поддържане от благодетели.

В други храмове, като „св. Архангел Михаил” например гр. Пазарджик облекчават прехраната на по-бедните християни, като им продават основни храни като олио и брашно на 30 % от първоначалната им цена, донесени от миряните като дарове за храма. В същия храм (и в други) по-заможните християни или онези, които са съпричастни на милосърдието, носят част от дрехите си в храма, оставят ги на специално предназначено за това място и се взимат от всеки според нуждата му. Разбира се, даването на дарове за по бедните се извършва и в други храмове.

В голяма част от Православните храмове в страната са отворени неделни училища за възпитаване на децата в ценностите на християнството и запознаването им с основите на християнското учение, като например в гр. Пазарджик, към храм „Св. Богородица, а също и „Св. Георги”, като учебните пособия и самото обучение за децата се предоставят безплатно от Пловдивската митрополия. Тази част, възпитаването на децата в християнското благонравие, се извършва не само в неделните училища – също и в детски градини, начални и основни училища както в Пазарджик, така и в повечето големи градове на страната.

Дали сме бедни или богати, няма особено значение за това да бъдем милосърдни. Апостол Павел в посланието си до коринтските християни препоръчва на по-заможните от тях да дават на по-бедните и да не държат излишък у себе си, за да може и те самите, когато изпитват нужда, да получат подкрепа от излишъка на другите. Но и при това милосърдието ни не би трябвало да се проявява само когато имаме пари, защото милосърдието е подтикнато от любов към ближния, а не oт мисълта да се престорим на любезни и загрижени за добруването на бедните (което се случва главно пред хора).

Ако помагаме на нуждаещи се само когато имаме излишък от парите си, няма да имаме полза от нашите подаяния, напразно ще ги даваме /Мт 12:41-44/. В случай че пък нямаме достатъчно средства да пожертваме от състрадание, бихме могли да изпълним заповедта за любовта към ближния по други начини: като поддържане и почистване на храма: това изисква от нас да бъдем не само посетители на църковните богослужение, където трябва да участваме и в евхаристийното събрание, но и да отделяме от времето си, за да полагаме физически труд по поддържането на храма, който посещаваме.

Помощ в сиропиталища, гледане на стари и болни хора, грижа за хора с двигателни проблеми и изобщо доброто и християнското ни поведение с топлина към нашите ближни е вид милосърдие /1К 16:14/ /Е 4:2/. Пример за такъв вид милосърдие е социално-богословската дейност на д-р. М. Загрова в гр. Пловдив. Преподавателят по Старозаветните дисциплини посещава домове за стари хора, затвори и др. социални заведения и изнася доклади на богослоска тематика. Отскоро участие са започнали да взимат и богослови от богословския факултет на Пловдивския университет  Когато обаче можем да помогнем и материално на нуждаещи се, не трябва да се колебаем да им подадем ръка. Бог иска да проявим искрена саможертва в знак на любов и жертвоготовност за ближния, както сме готови да употребим всичко, което е необходимо за нашите потребности / Мт. 22:39/.

Защо обаче трябва да правим милостиня? Св. ап. Яков в своето послание ни съобщава, че само с вярата, без да вършим добри дела, без да помагаме на ближните си, без да отделяме от залъка си за гладните, християнската ни принадлежност е лицемерна. Но въпреки това не са малко християните, които разчитат само на своята вяра. Наистина без дела във вярата ни ние изглеждаме алчни и скъперни, защото, докато някои християни са раздавали целия си имот и спестявания, а други са се лишавали от насъщния хляб, за да направят добро дело, ние понякога трудно откъсваме и малка част от това, което можем да заделим за бедни и сиромаси, а Бог благоволи към даващите, на които не им се свиди /2К 9:7/. На тях е обещано и помилуване от Бога /Мт 5:7/.

Важно е и искрено да помагаме на нашите ближни, а не само да отчитаме някакво „движение” в областта на милосърдието. Св. Апостол Павел във второто си послание до коринтяните призовава християните да правят милостини, без да скъпят благата и без сърдечна свидност. Много пъти, когато минаваме покрай някой просяк, ние оставяме някоя друга стотинка. Често пъти обаче правим това неволно, не съзнаваме каква е стойността на нашето подаяние – дали заради себе си, т.е да изглеждаме милостиви в очите на другите хора, оставяме милостиня на просещия, или от искрено съчувствие, от любов към ближния ние отделяме от своя джоб. Правилно бихме направили милостинята си във втория случай /Мт 6:3/. Обратно, когато правим милостиня, за да ни видят хората колко сме щедри и милосърдни, няма да имаме полза от нашата милостиня, тя е безстойностна пред Бога. Защото тя не се прави съобразно Христовата заповед за любовта към ближния, а се прави, за да се получи похвала или да блеснем в очите на тези, пред които извършваме благодеянието. !!!!

 За помощ често пъти обаче ни молят и хора с неблагоразумно поведение. Често попадаме на просяци, които пушат или употребяват алкохол. Дали да правим на такива подаяние, или просто да ги подминаваме? Те наистина заслужават състрадание, макар някои от тях често да злоупотребяват със себе си и с несигурните средства, които получават от милостиня, за да си купят храна. По-добре би било обаче на такива да даваме предварително закупена храна, за да сме сигурни, че тя ще отиде по предназначение. Така ще е сигурно, че с дарението не може да се злоупотреби и просещият няма да си навреди с него.
Не са малко и младите хора, които просят. В „Св. Архангел Михаил”, за който вече стана дума, един такъв младеж идва не рядко през време на богослужение (често и в самия край), за да взима останалото от нафората, която се раздава на спазилите сутрешен пост богомолци. Той не само че може би не спазва правилото да се консумира на гладно и жадно сутрин нафората, но и често моли за пари енориашите, а е млад човек без физически недъзи. Веднъж дори се случи така, че свещеникът го навика пред част от миряните, задето бил крал, както стана ясно, за пореден път. Наистина Църквата би могла да помогне донякъде на такива млади хора. Може да им посочи каква е истинската цел в живота – спасението на душата, което може да се случи чрез служение с чиста съвест на Бога и ближните, като се работи честно и без завист, а не да се живее, за да се събират и трупат пари за собствено удоволствие /Лк 12:15/.

Призвани сме да правим милостиня на всички хора. Но понякога се оказва вредно да правим постоянно подаяния на млади хора без недъзи. Тази порочна практика у някои млади просяци се превръща едва ли не в професия. Те свикват да получават помощи от добросъвестните християни и забравят, че са млади и работоспособни хора. Знаят, че стига да направят едно миловидно изражение с лицето си, ще склонят към милостиня минувачите. Някой от тях се утвърждават в „просешката професия”, като симулират някакви признаци на телесни недъзи дори. Може би в тези случаи е по-добре да дадем един приятелски съвет на просещия да си намери подходяща работа, да се заеме с нещо, вместо да чака милостиня от улицата по цял ден. Затова вероятно и големите благодетели като горепосочените духовници отделят по-голямата част от своята благотворителност за способни и развиващи се младежи.

Разбира се, винаги има и хора, които не могат да оцеляват без сигурни помощи. Това са бедни християни с твърде ниски доходи, безработни; хора с телесни недъзи, които самостоятелно са неспособни да се грижат за себе си. За тях Църквата е длъжна да отделя помощи в натура, а когато има възможност – и в парични средства. За тях всеки един от нас би следвало да предприема инициативи на милосърдие или организиране благотворителни предприятия за облекчение на социалното им положение.

Истината е, че всеки християнин е призван в църковния си живот да взима участие в подпомагането на по-бедните – първо на своите по вяра /Г 6:11/, а след това и на останалите, без оглед на етническата и религиозната им принадлежност /Рм  2:11/.

* * *

Благотворителните инициативи на Църквата могат да имат национален обхват. Най-вече се състоят в отваряне на трапезарии за бедните, раздаване на помощи. Отваряне на просветни духовни училища и поддържането им от БПЦ и добросъвестни християни.

За да правим милостиня на бедните, не е необходимо да сме богати, достатъчно е да сме готови да помогнем от състрадание и любов към тях и със съзнание, че изпълняваме своя дълг към Църквата и към Бога. Ако нямаме парични средства, можем да се включим като помощници в социални мероприятия.

Да бъдем милостиви и състрадателни за нас християните е дълг.
Благодеяния трябва да правим не само на нашите най-близки и познати, но и на непознатите, на хора с различно вероизповедание и с различна етническа принадлежност. Милостинята ни трябва да е насочена към наистина бедните, трудноживеещите, неработоспособните и старите хора. На „професионалните просяци” можем да помогнем най-вече с полезни съвети.

...давайте, и ще ви се даде: мярка добра, натъпкана, стърсена и препълнена ще изсипят в пазвата ви; защото, с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери /Лк 6:38/.

Ползвана литература:

http://www.bntplovdiv.com/news/society/culture/7152-blagotvoritelna-initziativa-za-nabirane-na-hranitelni-produkti-e-organiziralo-nastoyatelstvoto-na-tzarkvata-sv-paraskeva-v-plovdiv.html
http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=866722
http://milostiv.org/text.php?id=477
http://synpress-classic.dveri.bg/books/bible.htm
http://www.pravoslavieto.com/docs/socialna_dejnost/socialna_dejnost_1915-50_vasilev.htm

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: http://bg-patriarshia.bg - Кошница на милосърдието в пловдивски храм „Св. Параскева”.