Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Дяконията в Църквата е проява на помощ от един човек към друг

Автор: Ботьо Димитров | 20.04.2014



Есе от Ботьо Димитров - участник в конкурса на тема Дяконията като начин на служение в Православната църква, организиран от Милостив.

Ботьо Димитров e семинарист в IV курс (11 клас) на Софийска Духовна Семинария „Св. Йоан Рилски”. Роден е в град Благоевград. Началното си образование получава в IV ОУ „Димчо Дебелянов”, след което продължава образованието си в ПМГ "Акад. С. П. Корольов" в Благоевград. 

* * *

Дяконията или църковната социална дейност е част от живота на Църквата, който се проявява в нея от най-ранно време. Господ Иисус Хритос ни даде заповед да любим един другиго, както Той ни възлюби. А любовта към ближния се проявява в готовността, да му помагаме в трудности и неволи с каквото можем. Делата на социалната дейност са плодове на любовта или поне така трябва да бъде. А тя - любовта изпълва Събранието, т.е Църквата. Милосърдието, готовността да се жертваш за ближния е начинът да обичаш Бога и да Му служиш. В дейността на дяконията гордостта на човек трябва да се заличи, азът да се забрави, а в лицето  на ближния да срещаш образа на Богочовекът Господ Иисус Христос. Сам Той ни увещава за това и с думите Си, че когато дойде във всичката Негова слава, ще каже на хората от дясната Му страна: „дойдете вие, благословените на Отца Ми, наследете царството, приготвено вам от създание мира; защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте...(Мат. 25:34-36) Понеже християните сме призвани да бъдем наследници на Царството, трябва да бъдем в помощ на нуждаещите се постоянно- да поддражаваме на Спасителя  и Апостолите в делата на дяконията.

Мисля, че мястото на социална дейност на Църквата в съвременния свят трябва да е сред болните, гладните, бедните хора. Нужно е Църквата да обърне внимание на хората със специални нужди и да бъде сред младите и учещите се. Прекрасно ще е, ако Тя работи с приютите за деца и възрастни, със заведенията за лечение на хора изпаднали в алкохолна, наркотична и други зависимости.  Според мен главна цел на Църквата след благовестието за вечния живот и ученето как да го живеем , трябва да бъде помощта към човеците, които изпитват някаква нужда, от какъвто и да е характер.

Радвам се, че  създателите на сайта milostivi.org ни дадохте повод да помислим повече и по-задълбочено по тази важна тема свързана с дяконията. Всички хора, още повече семинаристите, като бъдещи духовници, е нужно да бъдем запознати със социалната дейност на Църквата и да се стараем по какъвто можем начин да я развиваме. Нивото на социална ангажираност на Църквата, провеждана по правилен начин, е признак за общото духовно състояние и на самата поместна Църква, и на обществото, в което Тя е изпратена.  В родната ни Църква, колкото и неприятно да ми е да го призная социалната дейност не е голяма. Факт! Наистина, срещат се на места социални кухни, домове за нуждаещи се хора, центрове за работа с наркозависими, свещеници, които работят с хора попаднали в беда по една или друга причина. Има и занимания по вероучение за деца и възрастни, но всички те по-скоро са изключение, а не обичайна развиваща се дейност на енорията или на митрополията. Задача на Църквата е да увеличи мащабите на социалната Си  дейност. За тази цел трябва голяма ревност и неуморен труд от клира и народа.

Важно нещо според мен, което трябва да се направи по храмовете в страната е те да бъдат пригодени за трудноподвижни хора. Нужно е да се изградят специални рампи с подходяща настилка, за да могат хората в неравностойно положение без проблем да влизат в храма. Би трябвало всяка една столична и градска църква да има такова съоражение. За изгравждането му едва ли ще коства много средства на храмовете, а това със сигурност ще допринесе много за работата с хора в неравностойно  положение. Храмът в който аз се черкувам няма изградена рампа, но ще съдействам да изградим такава. Така хората с увреждания, които са всяка неделя в църквата ще бъдат по-спокойни и облекчени. За голямо съжаление не само църквите, но цялата инфраструктура на градовете ни не е пригодена за хора – ивалиди....

Всички малко или много знаем за Сирийците, които бягат от родината си заради разразилата се там война и част от които емигрират в България. Социална дейност, коята родната ни Църква би могла да осъществи заедно с Държавата в момента е да осигури подслон и храна на част от тези хора търсещи подкрепа. Отношението ни, което показахме българите към тях и показваме ми е толкова странно... Те бягат от война, нямат нищо с тях, идват у нас, като мислят, че тук ще им подадем ръка, а ние...?! Църквата има на разположение толкова имоти и манастири да приеме хора. Единствено във Видинска епархия няколко манастира обявиха готовността си да подслонят бежанци безвъздмезно. А имаме три ставропигиални манастира. Там би могло да се подслонят нуждаещи се семейства. Да им се даде покрив, топлина и храна докато си стъпят на краката, както се казва и се успокоят от преживяното. Освен в ставропигйте, има още няколко по-големи манастири в страната. Предполагам, че всяка епархия има възможност да приюти по няколко човеци. Така ще се помогне на хората, а българските граждани ще се уверят, че Църквата не е заспала, че не гледа само за облагите си, а е жива и е в помощ на всеки нуждаещ се човек. Независимо от религия, етос, възраст. И това няма да е P.R., а жив пример на евангелски живот, не написан на хартия и казан от църковния амвон, а приложен на практика. Но всичко това зависи от архиерейте и игумените и щом не се е осъществило, то има причина.

Войната е страшно нещо. Никога не съм виждал война на живо и дай Боже да не видя, но това което показват по кадрите заснети от онези страни ме плаши много. Не мога, а и не желая, да си представя какво са преживяли тези хора.. Скоро по новините излъчиха репортаж за жена емигрантка от Сирия, болна от пневмония от няколко седмици с 3 малки деца. Най-малкото дете също е било болно до скоро. Мъжът й е в затвора, защото е виновен, че бяга от войната в страната си и при това е на строг режим. а жената трябва да влезе в болница за лечение, но няма на кого да остави да децата си. Била е за един ден на лечение в болница, като оставила децата си в лагера, в който са приютени, но там никой не им е обърнал внимание и тя се е принудала да излезе, за да се грижи за тях. Мисля си, че имаше как това семейство да бъде настанено в някой манастир. Девически например. Там една от монахините или няколко да обръщат внимание на децата, за да може жената да влезе в болница. Естествено не е толкова лесно, има много прегради. Най-малкото езикът. Но има ли желание за нещо има и начин са казали хората. Дай Боже повече манастири да се включат включат в тази социална помощ, по примера на Лопушанския манастир и епископ Сионий. Аз си мисля, че ако отговарях за някой манастир и имах една свободна щях да приема някого. Апостол Яков в съборното си послание пише, че чисто и непорочно благочестие пред Бога е да се грижи човек за сирачетата и вдовиците в неволята им. Голяма ще бъде отплатата за помагащите на хора, които няма с какво да им се отблагодарят, защото първите ще получат наградата си в осмия ден. Искрено го вярвам!

Във много енориии има хора със съвсем малки доходи, а дори и без такива. Всяка неделя са в Църквата и търсят свещеника за парична подкрепа. Удобно и в помощ за тях, а и не само,  ще бъде, ако към храмовете се основат социални кухни за бедни хора. За целта ще е много по-лесно, ако и самите енориаши към енорията прояват инициатива и решат да съочастват за подобно дело. В Атинска архиепископия към 2009г. са съществували близо 200 такива кухни. В България всичко на всичко да са към 10 в момента. Така предполагам. Може да греша и дано е така!

Хубаво ще е ако църквата ни има повече приюти за бездомни. Щом не държавата, поне ние да направим нещо. По улиците всяка вечер като изляза срещам поне по един човек, който спи на студа. В Благоевград преди известно време дори един клошар беше починал от студ. Не мисля, че живеем в такова време, че хора да умират по улиците от студ. Още повече нали сме европейци?!

За ред дейности може да се вземе пример от Атинска архиепископия и да се организират центрове за социална подкрепа, с най-различен обхват на дейноста си. Да се започне работа по програми за раздаване на храна на бездомни, за раздаване на дрехи, каквато мисля, че осъществява Православният център в Благоевград. В различните гръцки митрополии има подобни центрове, защо и в нашите да няма за напред?! Една от прекрасните програми на Св. Синод на Гръцката архиепископия е за подкрепа на емигранти и бежанци. Имат два офиса- в Солун и в Атина.

Преди известно време в София отвори врати православна детска градина. Тя се помещава в сграда при храм „Успение Богородично” в столичния квартал „Орландовци”. Ще е прекрасно, ако не бъда само една, а бъдат поне във всяка митрополия по една след известно време.

Вече все по-често през летните месеци  срещаме организаране на детски лагери в някои манастири. Това е добра социална дейност, която Църквата би могла да развива с децата и юношите. По този начин те чрез игри, песни и забавления се катехизират и се приобщават към Църквата.

Голямо внимание според мен трябва да се отдели и към социалната мисия в затворите в страната. Преподавателят ми по Свещено Писание на Новия Завет, дякон Васил, ми разказа за негово посещение, заедно с други духовници в един от затворите в Столицата. Там хората идвали на богослужението и си личала мъката им от стореното. Имало и такива хора, който не са направили нищо и невинни лежат осъдени! Просто  някои така са нагласили работите,че вкарали тях зад решетките, а не виновния... Всички затворници имат нужда от духовна подкрепа. Нужно им е да чуят, че няма нито едно деяние, което да надвишава и да е по-голямо от Божията Любов. Че Бог ги обича и ще им прости, само е нужно да осъзнаят грешката си и да не я вършат повече! Бог ще прости всичко, ако Го помолим за това!
Отношението е много важно нещо! Без него човек се осъкатява  и няма как да покаже на човека срещу него, че е значим за някого, за Църквата или за Бога. „Ако нямам любов нищо не съм...”

Мисля, че за по-напреден етап Цъквата ще е добре ако се наема да се занимава с духовна и социална подкрепа на безработни и несемейни майки. Ако започне обгрижване на старчески домове, а и Тя самата да основе такива. Да има болници и медицински центрове, в които да лекува хората. Доколкото съм запознат Румънската православна църква има болница, която е в двора на митрополията в Яш и лекува хората, които нямат здравни осигуровки безплатно. Чувал съм, че в диоцеза на Румънската църква има и други болници, които са на църковна издръжка и са под управлението на някоя от тамошните митрополии.

Социалната работа на Църквата е грижа към конкретен човек или няколко човеци. Била духовна или материална. Държавата може да се погрижи за един човек, но не както Църквата. При социалната работа на Държавата става въпрос за работа между определена институция и дадена личност. При църковната социална работа са налице отношения между конкретни хора.

Дяконията в Църквата е проява на помощ от един човек към друг човек, от една личност на друга личност. Нейната цел е и трябва да бъде приобщашането на хората с Христос. Това е и длъжността на дяконите: да вземат светите дарове и да ги разнасят сред болните, сред нуждаещите се. Това  е дякония. Цялата ни социална дейност на Църквата трябва да свържем със светата Евхаристия. За да получат утеха и удовлетворяване на нуждите си, страдащите трябва да получат Христос.

Това е моето виждане за дяконията , милосърдието и милостинята в Църквата като нейни важни мисионерски дейности. Всичко трябва да вършим с любов и отношение. Винаги ще имаме пречки и трудности. Но за това пък имаме благодатта!

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: miloserdie.ru

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018
  13. Конкурс "Добротворчество" 2019
  14. COVID-19
  15. Конкурс "Добротворчество" 2020
  16. Конкурс "Добротворчество" 2022
  17. Конкурс "Добротворчество" 2023

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2024 milostiv.org
dgamalova