Липсата на състрадание и милосърдие е причина за духовната и материална криза, в която сме сега 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Липсата на състрадание и милосърдие е причина за духовната и материална криза, в която сме сега

| 03.05.2014



Есе от Галя Герганова-Стоянова - участник в конкурса на тема Милостинята като висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.

Галя Герганова-Стоянова е студент в четвърти курс по теология в Православен богословски факултет на Великотърновския  университет „Св.св.Кирил и Методий”.  Родена е през 1961 г в гр. Ловеч. Завършва средно специално икономическо образование през 1980 г. От 1989 г. е  уредник в Художествена галерия Ловеч. Художник е и работи в областта на живописта. Има 14 самостоятелни изложби в страната, участва редовно в национални изложби и пленери. Носител е на Награда за изобразително изкуство за 2011 г. на „Ротари-клуб”.

* * *

Безусловно милостиня и състраданието съпътстват човека през целия му живот. Но, като че ли все по-трудно се вглеждаме в лицето на другия, все по-трудно усещаме чуждата болка, все по-малко искаме да се товарим с проблемите и нуждите на  хората около нас. Ние се страхуваме да видим човека в неговото страдание, и да чуем вика в душата му. И затова се затваряме, ставаме все по-тясно мислещи, пленници на своята затвореност.
Познаването на човешката цивилизация  води до логичния извод, че груповото мислене и шаблона винаги е било в разрез с индивида, с уникалността на човека. Днес се намираме в ситуация на свръх информираност и взаимно изключващи се послания . Средният човек от нашето време няма идеи, той има инстинкти, афекти, фобии.

Винаги съм се питала, възможно ли е развитието на човешкото общество, стремежът към техническо усъвършенстване  и материален просперитет да заличават постепенно тези изконни християнски добродетели, каквито са милостинята и състраданието към ближния.
Милостинята е добродетел, която ни кара да не гледаме на страстите на ближния, на неговите грехове, а да обичаме и признаваме неговата святост. Защото ние  не сме свети сами по себе си, а само в Тялото на Църквата, която е Тялото Христово.

Хората, които ни обграждат са и не престават да бъдат образ Божи, икони на Бог, членове на Тялото Христово.
Затова трябва да бъдем милосърдни и състрадателни към своите ближни, защото милостинята е вкусване на Божията любов.
В днешно време значението на доброто, което ни заобикаля и проявите на добродетели, не заемат нужното важно място в живота на човека, омаловажават се.
Осмиват се изконни християнски ценности: Църква, вяра, семейство, морал.
Обществото се е устремило към постигане с всички средства на материално благополучие и просперитет. Във всяка финансова криза богатите стават още по-богати,а бедните още по-бедни. Богатството само по себе си не е нищо лошо, стига да се използва разумно, като поверено от Бога, за да се помага на тези, които нямат и са в нужда. Какъв е смисълът да се трупат материални богатства, ако няма с кого да се споделят тук и сега в земния живот ?
,,Не си събирайте съкровища на земята, дето ги яде молец и ръжда, и дето крадци подкопават и крадат , защото дето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви.” / Мат. 16:26 /

Липсата на състрадание и милосърдие  е причина за духовната  и материална криза,  в която сме сега.
Да помогнеш на страдащ и нуждаещ се човек, значи да помогнеш на Христос, защото всички ние сме образ Божи и християнството е религия на любовта.
Да виждаме във всеки просяк Христос е благодат, нещо към което трябва да се стремим.

Св.Йоан Златоуст казва да помагаме на тези, които искат сами да си помогнат , а на тези,  които не искат , да помогнем така, че да ги мотивираме да си помогнат.
Важен е и малкия жест, и малката милост оказана от сърце, дори да е само едно изслушване.
Господ Иисус Христос е предал на своите апостоли учението не за личното, индивидуалното спасение, а им е дал нова заповед : ,,….Да любите един другиго…” И е добавил: ,,…По това ще познаят, че сте Мои ученици, ако любов имате помежду си..” / Йоан 13:35 /

Като обичаме Христос, ние обичаме всички, които са в Него. Затова даването на милостиня има смисъл и е важно за нас, защото независимо дали захранва егоистично, или чисти съвестта на дарителя, то със сигурност помага на нуждаещите се. Независимо дали просенето на милостиня е само по себе си икономически, социален или личен фактор , даването на милостиня днес често се определя като подаяние. По този начин не рядко милостинята се възприема като унизителна.
Но кой смята, че е унизителна ? Този, който дава или този, който я получава ?

Милостинята преди всичко означава състрадание. А това е присъщо на всеки християнин. Състраданието не е унижение. То се свързва с недоимъка на нуждаещия се и с излишъка на даващия
,,Томува, който ти проси давай, и не отвръщай глава от оногова, който ти иска назаем” / Мат. 5:42 /
Евангелистът  Матей употребява думата не ,,дава” , а  ,,прави”:
,, Кога правиш милостиня……”

Някой прави милостиня, за да се избави от бъдещо наказание и мъчение. Той дава не на полза душата си, но знае, че ще бъде помилван.
,, Блажени са милостивите, защото те ще бъдат помилвани..” / Мат. 5:7 /
Такъв човек дава милостиня заради Бога, но той не е такъв, какъвто го иска Бог, защото се намира, както казва св. Василий Велики : ,,В положение на раб, а рабът изпълнява волята на своя господар не доброволно, а поради страх от наказание. Това е милостиня за избавяне от мъчения.”
Други дават милостиня, за да получат награда, признание, но и те не са такива, каквито ги иска Бог.
,,Такъв човек се намира в положение на син, който изпълнява волята на господаря си, за да получи от него заплата, печалба. Тази милостиня е , за да придобие награда от Бога.”

Трябва да правим милостиня, да правим добро, заради самото добро, което е заложено в човека. Милостинята трябва да е според силите и възможностите на човека. Да бъде посилна, а не непосилна. Добродетелите и радостта от жертвата не са природна даденост на характера. Те са способност,  на която се учим. Главното препятствие, което стои на пътя на възпитанието на сърцето, нова е нашият страх от страдание, от душевна болка, от духовна трагедия.
Да даваме така, като че ли самите ние получаваме. Това е разумна милостиня.

Днес в обществото и средствата за масова информация често присъстват мероприятия за събиране на помощи и средства за пострадали и нуждаещи се, които имат изцяло кампаниен характер. Показателен пример е и приютяването на изоставени деца в така наречените ,,нормални” семейства само по празници. Но защо само тогава да сме хора? Та това е подигравка с крехката психика на тези деца, които на другия ден се сблъскват със същата окаяна тяхна среда, правят паралел с видяното и се чувстват отхвърлени от обществото. Това не е милосърдие, а лицемерие.  Добрите намерения на тези акции са придружени със шумна реклама и статистика .

Смятам, че е дълг на всеки християнин да проявява милосърдие, и затова участвам всяка година в благотворителен бал, на който давам свое произведение и средствата събрани от търга за него, отиват за деца сираци. Но аз самата вече не присъствам лично, защото нямам нужда от аплодисменти, не желая да гледам демонстрацията на скъпи тоалети и показност. Тези балове, въпреки добрите си намерения, се превръщат в състезание кой е по-богат. Добре е, че децата не виждат всичко това. В медиите има много такива примери за кампанийни акции за събиране на средства за нуждаещи се. Разгласява се колко е събраното, кому е дадено, кой се е представил най-добре. Това е лицемерна милостиня. За лицемерите  тя ще е приоритет, само, ако е оценена, обсъдена, протоколирана и шумно разгласена. Тук не се усеща състраданието,  има очаквано внимание, уважение, преклонение.
Всяка проява на състрадание, всяко добро, днес се превръща в новина, в сензация.

Милостинята трябва да се прави без шум и без да засяга достойнството на нуждаещите се като се разгласяват техните нужди и потребности.
,, Гледайте да не проявявате  своята праведност пред човеците, за да видят , инак няма да имате награда при Небесния ваш Отец…..
 И тъй, кога правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагоги и по улици, за да ги хвалят човеците. Истина ви казвам: те вече получават своята награда….
 А ти като правиш милостиня , нека лявата ти ръка не знае какво прави дясната, та милостинята ти да бъде скришом : и твоят Отец, Който вижда в скришното, ще ти въздаде наяве.,,
/ Мат. 6 : 1-4 /

Бедните, които получават милостиня, също трябва да правят милостиня. Никой не бива да казва: ,, Аз съм беден, какво да дам?”
,,Защото, ако не можеш да дадеш толкова, колкото дават ония богати, когато дават своите дарове в съкровищницата, то дай две лепти, подобно на бедната вдовица и Бог ще приеме от тебе по-добре, отколкото даровете на богатите”
/Мат. 12-42 /

Когато човек е прекалено беден материално, може да прави милостиня към немощен ближен и чрез словото и той да бъде утешен. Когато не може да се окаже милосърдие на тялото, може да се даде на душата. Защото, когато бедните дават от нямането си, всъщност те дават най-много, а другите по-богатите дават от излишъка си.

Милостинята не е само цел, тя е и средство. В миналото, когато един монах е тръгвал на мисия да разпространява Божието слово, той се е отказвал от имущество и всичко материално и е разчитал на милостинята по пътя, за да изпълни своята благородна мисия.

В днешно време подобен пример е достойният дядо Добри, който събира милостиня край храма ,,Св.Александър Невски”. Събраното той дарява на Църквата. Ако се вгледаме в лицето на този човек, няма да видим мъдростта на книгите, но ще видим мъдростта на християнския живот в едно изречение: Да бъдем добри към ближните, да сме милостиви и  да се осланяме на Бог. Тази милостиня е средство за постигане на високоблагородната му кауза,  достойна за уважение с примера си.
Разслоението в днешното общество е голямо и хората в нужда стават все повече. Много от тях са обект на социални грижи, но социалната дейност е противоположна на християнската любов, защото предмета на любов на социалния деец не е личността , а човека като абстрактна единица от абстрактното човечество.

А християнинът обича човека като личност, защото той е образ Божи.Тази милосърдна любов поражда проницателност да се разбере какво става в душата на другия човек.
Християнството не полага грижи за някакво неясно, загадъчно бъдеще. Вниманието е насочено към сегашния момент, когато човешката личност се нуждае от любов, и тази любов отива отвъд пределите на земния живот, защото нейната движеща сила и цел е Бог.
Ние знаем, че всеки християнин се нуждае от тази любов. Дори и тези, които са се потопили в най-големите грехове. Защото и разбойникът до разпнатия Христос, който се е разкаял за деянията си, е бил спасен.

Днес ролята на енориите е основополагаща, когато става дума за дейности свързани с подпомагане на нуждаещи се християни. В повечето енории има утвърдени традиции  да се работи не само за материалното подпомагане на тези хора, но и за тяхното духовно обгрижване. В моята енория наред с установената практика на неделното училище и кухнята за бедни, се полагат особено големи грижи за сираците и лишените от свобода. Тяхното приобщаване към християнската общност е необходимо и важно, но наред с това смятам, че трябва да се работи по- усърдно за изграждане на убеждението у тях, че те са достойни чеда Божи, и че те също могат да помагат на ближните си.
Те също могат да правят милостиня, до колкото позволява положението, в което се намират, чрез полезен труд, участие в мероприятия за събиране на помощи  и други прояви според възможностите им.

Знаем, че около нас има много болни и гладни хора, и те са такива, защото им е отказана тази лична християнска любов. Трябва да бъдем милостиви и да им дадем тази любов, защото ще бъдем съдени за това, дали сме поели тази отговорност, дали сме проявили тази любов или сме отказали да го направим.
Защото: ,,….Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.”  / Мат : 25-40 /
Да, ние сме различни, уникални личности.Но има нещо, което е универсален белег за човека- човешкото достойнство и християнските добродетели. Всеки има правото да бъде уважаван и обичан в своята уникалност и неповторимост.

Ако имаме този етос в себе си, другият го усеща и вкусва без думи, и чувства , че е ценен и може да се спаси. Това благоразположение, което усеща, че има към него, го издига и дърпа нагоре. Това му дава надежда, че за него има шанс да се промени и развие. То изцелява човека и го насърчава да направи това, което иска.
Състраданието е спътник в нашия живот и проявата на милосърдие е висша добродетел на всеки християнин. Само в светлината на Църквата можем да открием истината, защото Църквата е майчини обятия, които искат да спасят всеки, който иска да се спаси.
Църквата е единна и свята, защото Христос е нейната Глава и в нея действа Светия Дух. Там са  и тайнствата на Божествените енергии.
А Църквата днес има призванието да привързва  хуманистичните идеи към естествения им корен, за да дадат плод, за да бъде оцърковен, въцърковен всеки благотворителен жест на милосърдие. Църквата единствена е способна да извежда вътрешните измерения на тези жестове.
Милосърдието е сила и слабост, не може да се сложи в рамка. Но то може да направи живота на всеки нуждаещ се по-добър, по-поносим, може да осмисли съществуването на този, който прави милостиня от цялото си сърце, с ясното съзнание, че е това е призванието на всеки християнин.
Такъв е реалният смисъл на двете най-големи заповеди: ,,Любов към Бога и към ближния”.  /Мат. 22: 35-40 /
Този идеал е християнският отговор на всички съвременни проблеми в нашия живот

ИЗПОЛЗВАНА  ЛИТЕРАТУРА:
1.    Протодякон Г. Ибришимов- ,,Духовни бисери” - изд. ,,Православен кошер”-1992 г.
2.    Св.Йоан Златоуст - ,,За Църквата,богатството, бедността и живота” -,,Творения” т.4
3.    Св.Йоан Златоуст - ,,За мъчениците, съкрушението и милостинята” -,,Творения” - т.4
4.    Сайт  www.pravoslavieto.com/bible
5.    Сайт  www.milostiv.org


Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: facebook.com/DobryDobrev -  Дядо Добри. 

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org