Да положиш душата си и да не те е страх, че ще загинеш, защото твоят брат ще бъде добре 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Да положиш душата си и да не те е страх, че ще загинеш, защото твоят брат ще бъде добре

| 03.05.2014



Есе от Ангел Карадаков - участник в конкурса на тема Милостинята като висока добродетел в християнството, организиран от Милостив.

Ангел Карадаков e бакалавър в Богословския Факултет на Софийския Университет „Св. Климент Охридски”. Роден е през 1993 г. в гр. Петрич, там завършва и прогимназиалното си образование. През 2012 г. завършва Софийската Духовна Семинария „Св. Йоан Рилски”. От началото на 2013 г. е нещатен сътрудник към предаването „Вяра и Общество” (БНТ). Един от създаделите и администраторите на православния блог „Добротолюбие”.

* * *

Милостинята - дума, която е изменяна и подхвърляна от хората. Дума, употребявана за какво ли не, дума дори изтъркала се от към съдържание. Днес навсякъде можем да чуем за нея - чуваме я по телевизията, радиото, четем за нея във вестниците и интернет. Непрестанно сме подтиквани да правим милостиня, да благотворим, да помагаме, да предаваме нататък, докато до всяко добро същество не застане поне още едно, тогава, тогава една българска певица предвижда такъв живот, че направо не е за говорене. Но какво всъщност е милостиня? Какво представлява тя? Дело!? Мисъл!? Молитва!? Дума!?

Милостинята за християните е важна част от живота, защото християните са длъжни да дават, да дават не само с дело, а и със слово. Да дават не от имуществото си, а от живота си. Да, от живота си! От врeмето си, от душата си, за да могат онези, близките, далечните им братя да се почувстват добре, да са радостни, сигурни, че до тях стои някой близък, пък ако ще и той да е на 1000 километра от тях, да знаят, че до тях не стоят обикновени хора, а християни! Носещи вярата на Живия и истинен Бог, живеещи живот, който другите нямат, живот в Бога, в Светлината на Света, живот, който спасява.

Един известен писател казва: „Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица — някаква награда — пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.” И е много прав, защото в християнството, във вярата човекът не прави добро, защото ще има награда, не прави добро, защото ще отиде в рая. Ако го прави заради това, че ще получи някаква награда, т.е. ще отиде в рая (например), то тогава той не е истински раб на Христа, а просто наемник. Ако пък прави милостиня поради страх от това, че ще отиде в ада, той пак не е истински раб Христов, а е просто роб, роб на страстите си, на страховете и пороците си.

„Милостинята е да виждаш във всеки човек Бог, това е скланянето и смирението пред всеки човек” казва Авва Исаия. Виждайки Бога във всеки човек, защото човекът е образ и подобие Божие, то виждайки Го, ти ще му служиш като на Бога, ще му бъдеш от полза, ще му помагаш, ще му даваш всичко, което имаш. Много често се чува по улицата да се казва: „човек за човека е вълк”, т.е. най-голямото зло, което може да се направи е човекът да навреди на човека. За християнина тези думи не важат, за него всеки човек е образ на живия и истинен Бог, подобие на Жизноподателя. Авва Доротей казва, че „Ние трябва да даваме милостиня, заради самото добро, състрадавайки си взаимно, като на свои членове, и така да услужваме на другите, като че ли ние самите приемаме от тях услуги, да даваме така, като че ли ние самите получаваме.”

За християнина по-голямата милост, по голямото добро е да помогне на душата, която е по-драгоценна и по-важна от всичките земни богатства на света. Това е първата и най-важна, първостепенна милостиня, която християнинът отдава, дава и предава на своя ближен, на своя брат, приятел или враг.
За християнина е важно също да благовести истината с делата си, защото вярата без дела е мъртва, а ако вярата е мъртва, то мъртви са и делата, ако пък са мъртви, то те не са за добро, а за зло.

За онзи, който вярва в Христос, не е само важно да помага, защото за него това не е задължение, което трябва да върши ежедневно, то е живот, живот в милостта подобно на Бога, Който отдаде Единородния Си Син за нас, за да дойде и да ни спаси от греха. Защо го направи Бог? От милост, милост драгоценна, живителна и спасителна, милост, която промени света.

Милостта е важна за християнина, защото тя е онова нещо, чрез което онези, които са извън храма, го познават, познават, че пред тях стои не друг човек, а човек Христов, раб на Владиката Христа. За него е важно да милостиви, да благотвори истински, от все сърце и душа, във всяко едно свое дело да остави частица и от душата си, от себе си.

И тъй, ако за християнина, милостта е жизненоважна, то трябва да я изпълняваме постоянно, но не само към тези, които имат проблеми, които дори не познаваме, ами да помагаме на ближните си и може би най-вече на враговете си, на онези, които ни мразят, които ни безчестят, които ни вредят. На тях трябва да правим добро, към тях трябва да проявяваме милост и на тях трябва да помагаме най-много.

Всеки може да помага според възможностите си. От Църковните отци знаем, че всички ние, християните сме членове на едното Тяло Христово и заедно в Евхаристията се превръщаме в пълнота - такова живо тяло с живи съсъди и членове. Затова и за християнина в това единство е важно да помага с каквото може.     Например, ако аз съм лекар и някой мой брат е болен, ще му помогна, за да е здрав, а ако съм свещеник, ще му помогна да стане от греха, но преди всичко ще се помоля за него и то заедно с него. Помощта на един човек не се изразява само в това да му дадеш, а да му покажеш как сам да го вземе. Как сам да достигне до нещото, което желае. Ако желае здраве, то да пази специален режим на хранене, за да оздравее. Ако иска да се изправи от калта на греха, то да се подвизава в делата на доброто. Тогава и милостта ще е истинска, защото ще принесе плод, плод дългогодишен и ценен за душата на този човек.

Трябва да се грижим за всички - за ближните ни, за враговете ни, за нас! Дейностите, с които може да се занимава човек, са толкова много, колкото са и хората. Той може да се занимава с благовестие, да благовести Словото на Живия Бог чрез създаването на сайт, вестник или онлайн радио, той може и да подкрепя възрастни хора, ходейки редовно в някой старчески дом или пък отбивайки се до възрастните хора в своя квартал, може да помага на деца, лишени от родителски грижи, или пък да помага на брата или сестра си за решаване на домашните, може да помогне за построяването на храм или параклис, не само чрез средства, ами и чрез доброволен труд. Християнинът може да се занимава с толкова много дейности! Например аз бих искал във всеки един град на страната да има информационен Православен център, който да известява християните за предстоящите църковни събития по места. Освен информиране, центърът може да се занимава и със създаването на кръжоци, с организирането на семинари, беседи и дискусии по проблемни и важни за съвременния човек и християнин теми, чрез които да се приобщават още и още хора към православната ни Църква.

Много са проблемите пред хората, много са и проблемите пред духовниците, но най-голямата любов е да отдадеш душата си за ближния. Представете си да отдадеш себе си, подобно на Христос на Кръста. Да положиш душата си и да не те е страх, че ще загинеш, защото знаеш - твоят брат ще бъде добре.

Църквата спасява животи, тя дава надежда за спасение и показва верния път към Бога. Нейната дейност не е само в милосърдието, което е належащо в бедната ни страна, но е нужна и друг вид дейност - спасителна, дейност на проповед на Благата вест, на Евангелието, на Спасението. Когато всички ние, които всъщност сме Църквата, започнем да помагаме на ближните си, на всички, то тогава ще видим, че има помощници, има съработници живи и действени, а не просто едни мъртви души, които стоят като статисти на службата. Ще видим, че тези хора са живи и действени съсъди Божии и тогава нещата може и да се променят, може да тръгнат в по-друга, истински добропродуктивна посока.Тогава доброто ще се предаде нататък и до всяко добро същество ще застане поне още едно и тогава, тогава и ние като онази певица ще кажем, че ще бъде такъв живот, за какъвто нямаме думи да опишем.

Използвана литература:
Библия СИ, София,  1993 г.
Колко трябва да бъде милостинята? – http://dveri.bg
Милостинята като вкусване на Божията любов – http://www.pravoslavie.bg
За милостинята –
http://www.pravmladeji.org

 

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: http://dobrotoliubie.blogspot.com - Православен блог "Добролюбие".

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org