Милосърдните хора са щедри не само на материални средства, а и на чувства 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Милосърдните хора са щедри не само на материални средства, а и на чувства

| 20.04.2014



Есе от Иван Тупаров - участник в конкурса на тема Дяконията като начин на служение в Православната църква, организиран от Милостив.

Иван Тупаров e семинарист в V курс (12 клас) на Софийска Духовна Семинария „Св. Йоан Рилски”. Ето какво казва сам за себе си:
"Реших да уча в семинарията поради това, че още от малък имам желанието да стана духовник. Имах възможността да говоря с отец Васил и да ме посъветва какво да правя. Помня, че той ми каза, че жътвата е голяма на Божията нива, а жътварите са малко. След един духовен разговор в мен блесна онази духовна искра, която я притежава всеки семинарист. Любимите ми занимания са да чета богословска литература, да пея и да слушам църковни песнопения. Позволих си за първи път да участвам в подобен конкурс, защото ми хареса темата за есето, а и много исках да разкажа за милосърдието на отец Васил." 

* * *

Бих искал да започна с това, че до местността Рупите, както повече хора знаят, там се намира храмът на Баба Ванга и минералните извори. Това са забележителности, които се намират близо до едно село на име Рупите. Аз реших да пиша за това, че милостинята в това село е голяма според моите виждания. Най-големият милосърдник в това село е енорийският свещеник – отец Васил. При встъпването му като свещеник в енорията, той разбра, че хората имат желанието да се построи храм, в който спокойно да се извършват църковни треби. Той след като разбира това нещо, решава да построи храма във възхвала на Светата мъченица Неделя. Близо до центъра на това село се намира катедралният храм „Св. Успение Богородично”, който се е намирал в окаяно състояние преди намесата на свещеник Васил, който със собствени средства възвръща благолепието на храма и също така към него се отварят вратите на неделно училище „Св. Седмочисленици”, което беше най-голямата радост на християните на това село. В неделните дни и на празници започнаха да се изнасят беседи пред малки и големи за да научат истинското Слово Божие, което ни обещава „голяма награда на небесата”(Мат. 5:12). Множество народ започна да посещава неделните беседи с огромна духовна радост в сърцата си. Радостно е, че много от хората и децата започват да посещават редовно храма и много от тях приемат светото Кръщение с радост. Апостолите в своите послания ни казват, че чрез Кръщението ние се "освещаваме", "омиваме", "очистваме", "оправдаваме", "умираме за греха", "съпогребваме се с Христа" и "възкръсвaме с Него", което е и цел за нашият живот тук, на Земята. С всяка една изминала неделна беседа, която свещеникът изнасяше, той даваше на народа онази духовна храна, която до сега е липсвала там. Чрез тези беседи хората започнаха да разбират думите на Нашия Спасител Господ Иисус Христос, който казва: "И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мат. 26:26-28).  След като разбраха и усвоиха тези думи все повече и повече хора желаеха да приемат Христос в себе си. Милостинята на този свещеник ми направи много голямо впечатление, че той помага на много домове за деца лишени от родителки грижи, помага и на хора с много други проблеми, било то социални, семейни или духовни.

„Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”(Мат. 5:7) Христос няма да се зарадва нанищо друго така, както при обръщането на грепниците. Той ни показва пътища, които са подходящи за нас за да тръгнем по него и да се отдалечим от греховете си, и да намерим истинският Бог. В пето блаженство сам Той, Господ Бог обещава помилване за онези, които сами ще проявят милост към ближните. Всички можем да проявиме милост към ближните, но по различен начин, стига да желаем. Различни биват нуждите на хората, следователно различни са и видовете милосърдие. В този случай видовете могат да бъдат телесни и духовни. Оттук можем да бъдем милосърдни към нуждаещите се като се  проявяваме и в телесна и в духовна област. В Св. Евангелие са описани милосърдните дела за облекчаване телесните нужди на нашите ближни: „защото гладен бях, и Ми дадохте да ям; жаден бях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте”.(Мат. 25:35-36) За да се прояви милосърдие има много начини, но в основата си те са едно и също нещо –проява на добро сърце. Милостив значи да имаш състрадание и любов към ближните, да чувстваш скръбта, когато те скърбят, да те боли, когато те са в болки и нещастия и да им се претичаш на помощ с каквото можеш. В Св. Писание за Бога е казано: „Ето, ние облажаваме търпеливите. Слушали сте за търпението на Иова и видяхте какъв край му даде Господ, защото Господ е много милосърден и състрадателен” (Иаков 5:11). А на тези, които вярват е казано: ” И тъй, бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден” (Лука. 6:36) От това трябва да разбираме, че който е милосърден към ближния си се уподобява на Бога.  Той също като син, който прилича на баща си. Светите отци казват да бъдем милосърдни към всички, които се нуждаят, а не да делим хората на достойни и недостойни. Милосърдието, което се върши към бедните, нещастните и отчаяните се ползва не толкова за подпомогнатите, отколкото за подпомагащите. Ако милостиви хора имат грехове, но имат и любов към ближните то на тях им е отредено да получат благодатта на Нашия Господ и Спасител Иисус Христос.  Според Неговите думи милостинята ще очисти нашите души: „Но давайте милостиня според силите си; тогава всичко у вас ще бъде чисто”(Лука. 11:41). Ако всеки един от човек на земята отвори сърцето си за ближния си, като се старае да им оказва било то материална помощ, било духовна подкрепа то тогава оказаното милосърдие ще го помилва според думите на Писанието: „Защото съдът ще бъде безмилостен за оногова, който не е показал милост: милостта бива похвалявана на съда”(Иаков 2:13) и според великото обещание на Спасителя: „Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани”.  Ако човек върши милостиня, а не изправя живота си или пък благотвори с откраднати пари, Бог не я приема, та дори с тях да се строят болници или църкви. Блажени Августин казва: Милостинята спасява само тоя, който е изправил живота си. Ако някой благотвори, та с това да получи право да греши безнаказано, той не храни Христа в лицето на бедния, а се старае да подкупи своя Съдия. „Каква полза – пита свети Йоан Златоуст,  – ако ти подаваш на някого онова, което си отнел от друг? Такава милостиня е грабеж и човекоубийство.” Господи, бъди Милосърден Самарянин за падналата ми и изпонаранена душа! Насочи стъпките ми от долния Йерихон към горния Йерусалим и ще ходя свободно, защото търсих Твоите заповеди (Пс. 118:45).

Във всеки човек има милосърдие. Милосърдието е божествен дар, не само за този, който го проявява, но и за този, който го прави. Единството, което е и днес и утре и винаги е Божията любов и милост. Бог изисква от нас да даваме милостинята според възможностите си. Старецът Паисий от Света гора казва, че ако човек е семеен, според Божията воля, той е длъжен да се грижи първо за дома си, а после по възможност и за другите. Милосърдието не е поредица от действия а по-скоро цялостно отношение към ближния. Милосърдието произлиза от доброто сърце, а не просто от гузна съвест. Милосърдните хора са щедри не само на материални средства, а и на чувства.  Ако сме отговорни за другите, ще сме отговорни и за всеподателя Бога в Когото е изобилно дадено всичко, когато всяко добро деяние и всеки съвършен дар. На спирайте порива си за милосърдие. Голямото милосърдие не се оценява в големите действия, а в това да е от сърце. Необходимо е да знаем, че целта на Христовите блаженства е човек да върви напред и да постигне богоподобие. Това богоподобие не е външно, не е нравствено, не означава да слушаме за това, което Христос е направил, и ние външно да правим същото; то означава вселяване на Божието Слово, на Христос в сърцето на човека. Това се случва реално, онтологично, а не въображаемо. Когато човек има в сърцето си благодатта на Светия Дух, Христос, тогава той може да функционира по естествен начин. Христовите блаженства и заповеди, цялото възпитание и обучение на Църквата имат този смисъл – да изцелят човека, да му помогнат да функционира по естествен начин, както Бог го е създал в началото и го е поставил в рая. Знаем, че Бог е нашият Първообраз. Ние сме образи на Бога. Създадени сме от Бога, въз основа на Бога. С други думи, ние сме образи на Бога - „по образ” днес ще рече "по снимка на Бога", тоест Бог е създал същества, подобни на Него - образи на Бога с потенциал да се съединят с Него.Знаем, че падението изопачило това наше естествено сътворение. Бог остава наш Първообраз, но ние, бидейки ранени, имаме много изопачени състояния и болести в нашия живот. В Църквата започваме тази духовна борба, не за да спасим душите си в юридическия смисъл, тоест да прелетим от казана в рая, а да изцелим нашето битие, нашата персоналност, нашата личност и да продължим напред към общение и единение с Бога, Който е нашето изначално предназначение и утвърждение на нашето битие. Това е нашата цел. Ако то не стане в нашия живот, тогава нещата непременно функционират по болен начин и нашата ипостас е несъвършена, тоест още не сме намерили предназначението на нашето битие. Както и преди казахме, един от главните елементи на личността, на съществуването на Бога – по-скоро отличителният белег на движението на Бога към човека - е именно това милостиво разположение. Затова от св. Литургия и от св. Писание, знаем, че Сам Бог се нарича милостив. Ние сме получили заповед да станем богове. Получили сме възможност, власт, заповед, покана от Бога да се уподобим на Него, тъй като сме Негови деца. Следователно, ако не сме милостиви, не можем да приличаме на Него.Относно милостинята – добре, външно може да каже някой, че се изразява в това да даваме тук-там по някой лев, по някоя стара дреха.. Обикновено, след като носим дрехите, вместо да ги хвърлим в коша, ги даваме да ги изпратят някъде другаде, на бедните. Докато по християнски трябва да е обратното. Изпрати хубавите дрехи, а носи онези, които са за изхвърляне.Милостивото разположение е именно движението, което е характерно за Бога. Това движение е голямата любов. Лесно е да се каже, но трябва да го разберем, как става, как човек мозаже да стигне до това състояние.

Моето виждане във дяконията като начин на служение в православната църква е човек да бъде милостив към Бога и ближния за да може той да усети Божията милост в него. Аз първо започнах с моето голямо впечатление от отец Васил и според мен това е един голям милосърдник, който се труди на Божият Виноград. Сам Христос казва: „Аз съм добрият пастир; и познавам Моите Си, и Моите Ме познават”. Ето в този отказ от евангелието от Йоан го свързвам също така с този отец. Моята идея след като завърша семинарията, а и дай Боже, и Богословският факултет и да стана един достоен пастир, който да приканва хората да се грижат за нуждаещите се. За мене е голяма радост, че познавам отец Васил, който е пример за подражение за вярата. Бих взел неговите примери за милостинята към народа. А между този народ бих проповядвал първо – Да повярват в Бога и да обичат ближния така, както и Бог обича тях, защото вярата без дела е мъртва. Когато се породи в народа любовта тогава милостта и милосърдието сами ще се покажат в тях. И от този момент, когато видя милостта в тях те сами ще потърсят нуждаещият се чувек от милостта, която могат да им дадат. Ще си позволя да завърша с думи на благодарност към отец Васил за неговата милосърдност към това село, която направи и продължава да прави.

Бел. р.: Запазили сме оригиналния правопис на есето.

Снимка: wikipedia.org - Възвишението Кожух в Рупите

Търси

Категории

  1. Всички
  2. Добри примери
  3. Материали от конкурс за есе, посветен на милостинята и дяконията
  4. Беседа за милосърдието и социалната дейност на Църквата
  5. Дарителството в България от 1878 до 1951 година
  6. Милосърдие и християнство
  7. Конкурс "Добротворчество" 2015, категория Студенти
  8. Конкурс "Добротворчество" 2015, Млади писатели
  9. Как да получа помощи?
  10. Конкурс "Добротворчество" 2017, категория Студенти
  11. Превенция на здравето
  12. Конкурс "Добротворчество" 2018

Тип

  1. Всички
  2. Препоръчани
  3. Видео

Статии и видео


Текущи инициативи




Copyright © 2011-2018 milostiv.org