10-годишната Зара се нуждае от средства, за да се изправи на крака

Когато се родила преждевременно преди 10 години, лекарите не възлагали надежди за Зара. Днес, въпреки диагнозата хидроцефалия, момиченцето укрепва физически и изрича думички. Всичко се случва благодарение на упоритостта на майка ѝ и ежедневната целодневна рехабилитация, за която помагат добри хора, от които сега Зара отново има нужда.

Зара се ражда преждевременно. Че живота й няма да бъде лесен, майка й разбира две седмици след раждането. Тогава получава и предложение - да се откаже от нея.

„След висока температура и мозъчен кръвоизлив, започна да събира вода в мозъчните пространства. Казаха ми, че тя има хидроцефалия. Извикаха психолог, който да разговаря с мен, защото тя е с тежка форма на заболяването. Той даде много "ценни" съвети - да се откажа от нея. Казах, че дори не искам да коментирам и нямам време за подобен тип разговор”, спомня си с огорчение майката на болното дете Йорданка Стефанова.

Следват осем операции - за поставяне, а после и подмяна на клапа, която да отвежда събралата се в мозъчните пространства течност. Първите си две години Зара прекарва в болница. А следващите са белязани от още операции и ежедневна рехабилитация. За успеха на процедурите лекарите били скептични заради неразвития, по думите им, мозък на детето.

„Тя беше едно мигащо човече, което нямаше почти никакви емоции, не реагираше нито на болка, нито плачеше. Нямаше никакво зрение. Отиваме на неврологичен преглед и чувам: "Какви красиви очи има, жалко че няма да види никога светлината". Беше с абсолютно некоординирана глава. Едната й ръчичка беше неподвижна. Аз бях сигурна, че тя има някакъв капацитет, защото реагираше, когато ѝ говоря. И реших, че ще продължа да ходя, по един или друг начин. Няма да е по клинична пътека, ще бъде скришом, на частно”, разказва майката.

Днес Зара вече е опровергала прогнозите. Има развито частично зрение, разпознава майка си, изрича думи, подава предмети. Има обаче още дълъг път да извърви. От две години рехабилитацията се провежда в чужбина, а сега й предстои и още една операция - 18-а по ред. Предвижда се поставянето на импланти по протежение на гръбначния стълб, като офертата, получена от Турция, е за 47 000 евро.

Тъй като живеят сами, доскоро майката работела, а баба й я гледала. Откакто са в чужбина обаче, разчитат на дарения - от дарителска платформа, дарителска сметка и благотворителен базар, като всеки приход и разход майка ѝ отчита надлежно.

„Без тази операция тя няма шансове да се изправи на крака, защото тялото не е подготвено за това. Нямам мечта със сигурност да учи, защото съм наясно с менталния проблем, който има. Искам просто някога, когато мен ме няма, тя да може сама да се обслужва. Да може да се изкъпе, да си напазарува и да се нахрани - нищо друго. Това са неща, които на нас са ни даденост, но за Зара са истинска борба”, казва Йорданка Стефанова.