Доброволци возят с колите си медицински сестри и пазаруват на възрастни съседи

Аплодисментите към медиците ни в 21:00 часа са преломният момент за Дмитрий.

„Просто се замислих с какво мога да бъда полезен за тези хора, които са на първа линия и тази линия е най-рискова”, разказва Дмитрий Кавлак.

Решава, че ще бъде най-полезен като осигурява транспорт на медицински работници преди и след дежурствата им. И пуска обява в социалните мрежи. Медицинска сестра е първият му клиент. Дмитрий се е подготвил и предлага ръкавици и маски.

„Трябва да си човек с голямо сърце, за да го направиш това нещо”, смята Даниела Цветкова, която се е възползвала от услугата.

С действията си, Дмитрий смята, че намалява риска от разпространение на COVID-19.

В случая жената трябва да сменя три транспорта – трамвай, метро, след което автобус.

Рискът е доста по-голям, отколкото нашия превоз в колата”, обяснява Дмитрий.

Не с шофиране, а с ръчен труд Мария и Весела се грижат за медиците ни в Александровска болница.

„В неделя всъщност разбрах, че Клиниката по нуклеарна медицина към Александровска болница търси да поръча и има нужда от защитни маски”, обяснява доброволката Весела Аспарухова.

Тя и нейна приятелка бързо измислят план за действие. Намират подходящ плат и започват да шият маски. Правят го в извънработно време, основно вечер.

„Буквално първата пратка, която направихме, още на сутринта в 8 часа звъняха, за да си ги получат. Докторите ги харесаха, одобриха ги и всъщност мисля, че сме полезни”, разказва Мария Иванова.

Младите дами разказват за дейността си с надеждата, че ще вдъхновят и други млади българи да помагат, без да искат нещо в замяна.

„Бих искала да се обърна към всички, които могат да допринесат с нещо. И съм сигурна, че всеки може да направи нещо, дори да не може да шие, да крои, може да предложи своята помощ на самотни възрастни хора, за които е добре да останат вкъщи”, казва Весела Аспарухова.

Този пример е последвал Борис – да пазарува за възрастните си съседи всичко, което е необходимо.

„Инициативата не е моя, тя е на моите комшии. Като се прибрах вечерта, мисля, че беше петък или събота, вече бяха оставили бележка вътре и си записах името и телефона”, разказва Борис Мирчев.

Призивът му е да си помагаме в трудния момент.

„Който може, да си стои вкъщи, да не излиза, да гледа да се пази и да се пазим взаимно”, призовава Борис.