Православният храм в Плаково възкръсна за нов живот

ХРАМЪТ „РОЖДЕСТВО НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“ В СЕЛО ПЛАКОВО ВЪЗКРЪСНА ЗА НОВ ЖИВОТ И В СЪБОТА църквата възстановява регулярната си служба след десетилетия. Обновяването й отне 20 години на местни жители и кмета на селото Петя Кънчева, която е основният радетел за създаването на Инициативен комитет за спасяването й. Въпреки че църквата има статут на архитектурно-строителен и художествен паметник на културата, тя е изоставена през годините. След земетресението през 1977 г. се скъсват металните обтегачи и храмът се пропуква през средата. Течовете станали повече. От южната страна пада каменният корниз и към покрива се образува огромна дупка.

ЕДВА ПРЕЗ 2002 Г. РЕАЛНО ЗАПОЧВАТ СТЪПКИ ЗА СПАСЯВАНЕТО НА ХРАМА. НА МЯСТО ПРИСТИГА ПОКОЙНИЯТ ВЕЧЕ АРХИТЕКТ ТЕОФИЛ ТЕОФИЛОВ. „С негова помощ започнахме да търсим документи в Националния институт по паметниците на културата за статута на храма. През 2003 г. НИПК заедно с Центъра за висши науки „Шайо“ – Париж, водени от френския архитект Мутон, изготвят архитектурен проект – заснемане с детайли и анализи на авариралите участъци от сградата. Направени са и количествено-стойностна сметка и проект за неотложните видове ремонтни работи от арх. Цветан Радев и арх. Донка Колева“, споделя кметският наместник на Плаково Петя Кънчева, която вече е пети мандат начело на селото.

ПОСТЕПЕННО ЗАПОЧВА И РАБОТАТА ПО ПРОЕКТИТЕ ЗА КОНСЕРВАЦИЯ И РЕСТАВРАЦИЯ. ПЪРВИЯТ СПЕЧЕЛЕН БИЛ ОТ ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО КЪМ ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЕ. Тогава се закупува дървен материал за покрива. Две години по-късно със средства от продажба на общински имот започва укрепване на металните обтегачи и е направен нов покрив. Ремонтиран е и средният вход. През 2006 г. се създава сдружение с нестопанска цел „Плаково в бъдещето“, чиято основна цел е да изработва проекти за възстановяване на храма. В него членуват местни жители и общественици, сред които секретарят на Община Велико Търново Мина Илиева, Петя Кънчева, Георги Марков, инж. Валентин Недев, д-р Анелия Сиракова, Николай Сираков, Йорданка Неделчева, Неделчо Неделчев, Благовеста Факирова и Здравко Цонев. Сдружението изготвя много проекти, но финансирането се оказва трудно.

ВСЕ ПАК ОТ 2007 ДО 2011 Г. СЕ ПРАВИ ОТВОДНЯВАНЕ, РЕМОНТИРАТ СЕ ВЪНШНАТА ФАСАДА, КОРНИЗИТЕ И КАМБАНАРИЯТА. Парите са осигурени от Министерството на културата и са близо 200 000 лв. „През всичките тези години имахме подкрепата на министрите проф. Стефан Данаилов и Вежди Рашидов, както и на кметовете на Велико Търново. Искам да благодаря на арх. Донка Колева и архитектите от НИНКН. Дарителят Красимир Петров от Варна даде пари за притвора на храма. Последният проект по довършителните дейности на интериора беше през 2017 г.“, разказва Петя Кънчева. Тогава тече и усърдна работа по консервацията и възстановяването на иконите и иконостаса, в която се включват експерти от Регионалния исторически музей и Великотърновския университет. Тази дейност отнема три години. Уникалното в него е, че включва в състава си 60 икони, което прави храма изключително ценен и автентичен.

НЕ ПО-МАЛКО ИНТЕРЕСНА Е ИСТОРИЯТА НА ХРАМА. ЛЮБОПИТЕН ФАКТ Е, ЧЕ ЗЕМЯТА, ВЪРХУ КОЯТО Е ИЗДИГНАТ, Е ДАРЕНИЕ ОТ ТРИФОН ИЛИЕВ, който е прапрадядо на секретаря на Общината Мина Илиева. Самият той е погребан в двора на църквата. Местните жители Рашко Костадинов и Цоню Недев били упълномощени да отидат до Цариград и да вземат ферман от султана. Строежът започва веднага след това. Плаковчани го издигнали само за една година и през 184 7г. бил осветен от гръцкия владика Неофит. Посещаван е по-късно от българските митрополити Иларион Макариополски и Климент.

ПРЕДПОЛАГА СЕ, ЧЕ ГРАДЕЖЪТ Е ДЕЛО НА УЧЕНИК НА КОЛЮ ФИЧЕТО. ПО ОНОВА ВРЕМЕ ТОЙ Е СТРОИЛ КАМБАНАРИЯТА НА ПЛАКОВСКИЯ МАНАСТИР И ЦЪРКВАТА НА КИЛИФАРЕВСКИЯ МАНАСТИР.

Храмът представлява трикорабна псевдобазилика с едно женско отделение и построени по-късно на запад камбанария, свещопродавница и канцелария. Градежът е станал с ломен камък и тухли. Има осем носещи каменни колони в два реда. Външният вид на църквата е истински шедьовър. Оформен е с пластири, плоски нишки, аркади от тухлички и корнизи по абсидата. В ъглите и в средата на корнизите са издялани змейове и орли. В двора на църквата има множество войнишки паметници на участвали във войните плаковчани. Единият от тях е напълно възстановен. Запазен е и автентичен масивен ключ, с който и до днес се отключва входната врата.