Благотворителност, облечена в достойнство

Една богата жена минавайки покрай един човек, който беше седнал в близост до централния пазар и продаваше яйца, го попита рязко: "Колко струват яйцата?".

Старият продавач, поглеждайки я, тихо отговори:
- 30 стотинки, яйцето, госпожо.

- Ще купя 10 яйца, ако ми ги дадеш, за по 25 стотинки едното.

- Съгласен съм, ще ви ги продам на тази цена, на която желаете. Може би беше добре, че купихте от мен, макар и на малко по-ниска цена, защото днес не съм продал още нито едно яйце.

Госпожата взе яйцата и остана с чувството, че е спечелила… Тя сложи яйцата в своя двуместен спортен автомобил и седна в ресторанта отсреща на улицата с приятелката си.

Там, поръчваха всичко, което им хареса и макар че взеха много храна, ядоха малко и оставиха останалото на масата. След това поискаха сметката. Беше 37,30 лева и те дадоха 40,00 лева, оставяйки останалата част на сервитьора като бакшиш.

Това беше нормално за сервитьора, но беше болезнено за продавача на яйца, който стоеше отсреща.

Въпросът е защо показваме нашата сила, винаги когато срещаме по-слаб човек? И защо сме щедри, с тези, които не се нуждаят толкова много от нашата щедрост?

Някъде бях прочел:
“Баща ми купуваше прости неща от бедни улични продавачи, на скъпа цена, въпреки че нямахме нужда от тях. Понякога ги плащаше много повече.

Бях учуден от този му навик и веднъж го попитах:
- Тате, защо правиш това?

Тогава баща ми отговори:
- Синко, това, което правя, е благотворителност облечена в достойнство.