Благотворително дружество в Стара Загора се грижи за сираци и възрастни | milostiv.org 
Присъедини се към нас в  Facebook English | Присъединете се към нас 

Благотворително дружество в Стара Загора се грижи за сираци и възрастни

29.05.2014

Благотворително дружество в Стара Загора се грижи за сираци и възрастниНа 3 март 1899 г., съпричастни към съдбата на беззащитните и бедните, видни жители на Стара Загора учредяват дружество под името „Добрий Самарянин”. Целта е да поддържат сиропиталище, старопитал (дом за стари хора) или други благотворителни заведения, като по този начин подпомагат материално и морално социално слаби хора, живеещи в града и окръга, „без разлика на вяра и народност”.

Към онзи момент това е единствената организация в страната, която се грижи за сираци и възрастни хора едновременно. Тя се отличава с религиозна и национална толерантност и с голям брой членове.

Начело на организацията застават две жени, изиграли важна роля в културно-просветния и обществен живот на града през Възраждането – Анастасия Тошева, обявена за почетна председателка, и Теофана Попова – учителка, общественичка и публицистка, избрана за председателка. Интелигентна, отворена към нови идеи, готова да помага на хората в беда, до края на живота си тя успява да провокира благотворителните нагласи на своите съграждани.

В настоятелството на организацията влизат хора с голям престиж в града. Сред тях са: - д-р Ст. Драгнев (касиер на старческия дом), Радка Илиева (съпруга на бивш окръжен управител и директор на Девическата гимназия), Васил Попов (лесовъд), Марийка Димчева (съпруга на политик и народен представител), архимандрит Йосиф (управляващ Старозагорската епархия), Мильо Касабов (издател, книжар, баща на Гео Милев) и др.

Сред членовете на дружеството имало учители, книжари, бакалин, търговци, много лекари, сред които се открояват имената на д-р К. Кожухаров и д-р Мария Х. Ангелова. В продължение на 17 години д-р Кожухаров е касиер на дружеството и безплатно лекува децата. Д-р Ангелова е подпредседател на дружеството и полага всеотдайни грижи за сиропиталището.

В началото, през 1900 г. се открива благотворителен дом с едно дете и двама възрастни хора, като в следващите години техният брой нараства. През 1934 г . са настанени вече 34 сираци и 8 стари, болни хора и инвалиди.

В приюта постъпват множество заявления за прием, но поради ограничените финансови възможности дружеството не може да поеме всички нуждаещи се. Според настоятелството „двата полюса в живота: детството и старостта еднакво са за съжаление, еднакво са предмет за милосърдие” и затова се грижи да осигури подслон и храна за децата и възрастните хора от региона.

В приюта за децата Дишпини Ангелова основава четирикласно училище, а нейния съпруг Атанас Ангелов осигурява 18 хил. лв. за издръжката на една учителка в сиропиталището. Настоятелството се грижи питомците им да посещават различни учебни заведения – например през учебната 1928/1930 осем деца учат в прогимназия, едно в Търговската гимназия, едно в Девическото педагогическо училище и трима в Професионалното училище „Пробуда”.

За събиране на средства за издръжката на сиропиталището се провеждат вечеринки, концерти, томболи, събират се дарения и хранителни продукти от по-активните членове. Подпомагано е от институции, особено общинските съвети от Старозагорски окръг – Казанлък, Сливен, Нова Загора и много селски общини и църковни настоятелства.

Дарения постъпват и от частни лица, като най-голям дарител е Т. Попова, която след смъртта на втория си син Васил Попов, завещава на дружеството семейния чифлик в с. Малко Кадиево - над 300 дка обработваема земя, ливади, добитък и инвентар на обща стойност 2 млн. лв. Имотът се управлява от ефория, съставена от най-влиятелните членове на дружеството, които се заемат безвъзмездно с осигуряване на продоволствието на двата дома.

За разлика от сираците, за нуждите на възрастните хора значително по-трудно се набирали необходимите средства. Размерът на даренията е неголям и недостатъчен, за да се построи дом за стари и недъгави хора. Изход от ситуацията намират авторитетни личности в града – през 1910 г. със съдействието на епископ Йосиф и с протекцията на старозагорски народни представители, 14-тото Общо народно събрание подарява на дружеството старата държавна болница, където се настанява сиропиталището.

През Балканските войни сградата е реквизирана за военна болница, по-късно с големи трудности отново е върната на дружеството и едва през 1931 г. там са настанени възрастните хора. Въпреки неудобствата и малките помещения в сградата, приети са 54 души, от които 19 жени и 35 мъже.

След войните „Добрий Самарянин” продължава следвания досега традиционен начин при издръжката на двата приюта – от собствени средства, от бюджета на градските общини, частни дарители и помощи в натура.

Дейността на дружеството е представена в енциклопедията на дарителството "Дарителските фондове и фондации в България 1878 - 1951 г.".

Източник: http://www.vesti.bg
Снимка: vesti.bg

Споделете с нас добрина - ваша или на ваш познат и ние ще я разкажем на страниците на Милостив, за да вдъхновим и други добротворци.

Новини

Търси

Тип новина

  1. Всички
  2. Благотворително събитие
  3. Вдъхновяваща новина
  4. Зов за помощ
  5. Искам да помогна

Категории

  1. Всички
  2. Сираци
  3. Деца с увеждания
  4. Хора с увреждания
  5. Стари хора
  6. Приюти
  7. Кухни за бедни
  8. Социално слаби
  9. Хора със здравословни проблеми
  10. Затворници
  11. Бежанци
  12. Православни храмове
  13. Алкохолно и наркозависими
  14. Други

Тип помощ

  1. Всички
  2. Книги
  3. Лечение
  4. Кръводаряване
  5. Играчки
  6. Лекарства
  7. Облекло и обукви
  8. Хранителни продукти
  9. Мебели
  10. Техника
  11. Финансова помощ
  12. Социални събития
  13. Курсове и обучения
  14. Доброволчески труд
  15. Работа срещу заплащане
  16. Подслон
  17. Култура
  18. Конкурси

Покажи всички новини

Вход | Регистрирай се | Copyright © 2011-2017 milostiv.org